Изх. №26-Л-98
Дата:07.04.2012 год.
ЗКПО, чл. 10;
ЗКПО, чл. 210;
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24,ал. 2.
Относно: прилагане на ЗКПО и ЗДДФЛ във връзка с пътуване от местоживеенето до местоработата на работници и служители
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Л-98/27.12.2011 г., сте посочили, че „А” АД е разположено извън чертите на населеното място и няма обществен транспорт до него. Превозът на работниците и служителите до местоработата им и обратно до местоживеенето се осъществява с организиран от Дружеството транспорт. Производственият процес е непрекъснат и при възникване на аварии и други технически проблеми се налага служители на дружеството да бъдат повикани на работното си място извън определеното им работно време. Поради отдалечеността и липсата на транспорт, същите ползват таксиметрови услуги, за което получават фискален бон от таксиметровите шофьори.
Във връзка с това се поставени следните въпроси:
1. Ако Дружеството възстанови на лицата платените от тях таксиметрови услуги, как следва да третира тези разходи съгласно разпоредбите на ЗКПО?
2. Ако разходите за ползвани таксиметрови услуги са признати за данъчни цели, как следва да бъдат документирани?
3. Представляват ли изплатените на лицата суми за таксиметрови услуги доход на лицето, който следва да се обложи с данък по реда на ЗДДФЛ?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
Относно прилагането на ЗКПО:
Принципната постановка в ЗКПО по отношение на разходите за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно на наетите лица е, че те са социални разходи (когато отговарят на изискванията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО) и са освободени от облагане с данък върху разходите при условията на чл. 210 от същия закон. От фактическата обстановка, изложена в запитването, може да се направи извод, че в тази категория попадат разходите, които Дружеството извършва за организирания от него транспорт на работниците и служителите от местоживеенето до местоработата и обратно.
Разходите, извършвани по повод инцидентната необходимост част от наетите лица да се явят на работните си места в извънработно за тях време, не представляват социални разходи, предоставени в натура по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Следователно те не подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО, съответно на освобождаване от такъв данък по реда на чл. 210 от същия закон.
От друга страна по реда на ЗКПО се признават разходите, които са свързани с дейността и са документирани в съответствие с изискванията на чл. 10 от същия закон, доколкото не попадат в някоя от изчерпателно изброените хипотези на данъчни постоянни разлики, данъчни временни разлики и суми, с които се преобразува счетоводния финансов резултат.
Доколкото в конкретния случай се касае за разходи, извършвани в пряка връзка с дейността на дружеството, същите имат инцидентен характер и може да се установи необходимостта от извършването им, те ще бъдат признати за данъчни цели при условие, че са надлежно документирани съгласно чл. 10 от ЗКПО. Алинея 1 на посочената разпоредба изисква разходите да бъдат документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Това изключва документирането им само с фискална касова бележка от фискално устройство, тъй като тези разходи не са сред посочените в чл. 10, ал. 6 от ЗКПО. Първичният счетоводен документ или съпътстващите го документи следва да удостоверяват, че разходът е извършен от Дружеството за пътуване на съответното наето лице, за което е възникнала необходимост от явяване на работното му място в извънработно време.
Относно прилагането на ЗДДФЛ:
Предвид разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 24, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в облагаемия доход от трудови правоотношения се включва трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, които са освободени от облагане по силата на закон. На основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО, както и разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно ЗКПО. Следователно, данъчното третиране на сумите за таксиметрови услуги, които се изплащат на лицата по повод инцидентната необходимост да се явяват на работните си места в извънработно за тях време е обвързано с данъчното им третиране по ЗКПО. Доколкото същите не представляват социален разход в натура по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и съответно не попадат в хипотезата на освобождаване от облагане по реда на чл. 210 от същия закон, сумите изплатени на работниците и служителите за ползваните от тях таксиметрови услуги, представляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ и съответно подлежат на облагане по общия ред на ЗДДФЛ.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘