5.Изх. № 23-22-158/19.02.2010г.
ЗДДФЛ чл. 18, ал.1 и 2
ДОПК чл. 106; чл. 128, ал.2 чл. 133
относноприлагане разпоредбата на чл.18, ал.1 и 2 от ЗДДФЛ, и следва ли да бъде съставен Акт за установяване задължениепо подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008г. Виуведомявам следното:
Във връзка с данъчното облекчение за лица с намалена работоспособноств чл.18, ал.1 и ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е предвидено следното:
-сумата от годишните данъчни основи по чл.18 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението;
-месечната данъчна основа по чл.42, ал.2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.
Предвид цитираните разпоредби едно от условията, при наличието на които се ползва това намаление, е физическото лице да разполага с валидно, влязло в сила, решение, издадено от компетентен орган (ТЕЛК или НЕЛК), с което се определя съответния процент намалена работоспособност (с 50 и над 50 на сто).
Видно от запитването срокът на експертно решение на ТЕЛКс определенанамалена работоспособност ЕР № … от 17.07.1996г със срок на инвалидност две години до01.07.1998г..
Поставяте въпроса следва ли да сеползва данъчно облекчение за намалена работоспособност по чл.18 от ЗДДФЛ за 2008г. и 2009г. Същевременно в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008г. лицето е ползвало цитиранотооблекчение.
Съгласно §49 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДДФЛ (ДВ бр.113 от 2007г., в сила от 1 януари 2008г.), предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31 декември 2004г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение.
В тази връзка следва да се има предвид, че:
1. Когато срокът на инвалидността, посочен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК е изтекъл преди 31.12.2004г. – не може да се докаже наличието на намалена работоспособност, поради което данъчното облекчение по чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ не следва да се прилага при определяне на годишната данъчна основа.
2. Когато срокът на инвалидността, посочен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК изтича след 01.01.2005г., при навършена 65-годишна възраст на лицето, се счита, че е с определен пожизнен срок на инвалидност.
В конкретния случай, не е изпълнено условието за валидност на експертно решение на ТЕЛК , т.е. не е налице едно от цитираните по-горе кумулативни условия, при наличието на които може да се счита, че лицето е с определен пожизнен срок на инвалидност.
Следователно, представеното експертно решение на ТЕЛК непредставлява валидно правно основание за ползване на данъчното облекчение, регламентирано в чл.18, ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ, т.е. решението не доказва наличието на трайно намалена работоспособност за 2008г. и 2009г.
По отношение на процедурата по установяване на недължимо възстановените суми:
Съгласно чл. 128, ал. 2 от ДОПК всяко лице, което получи незаконосъобразно възстановяване на суми по ал. 1, е длъжно да възстанови сумите на бюджета. Това задължение се смята за задължение за данък и става изискуемо в деня, следващ деня на получаване на акта за незаконосъобразното плащане.
Няма специален ред за издаване на акт за незаконосъобразно плащане. Следва да се приложат общите правила за установяване на публичните вземания. Съгласночл. 108, ал. 1 от ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт.
В конкретния случай издаването на АУЗ по реда на чл. 106 от ДОПК би било незаконосъобразно. Съгласно чл. 106, ал. 1 от ДОПК АУЗ се издава, когато се установят несъответствия в данъчната декларация, които засягат основата на данъчното облагане. От изложеното в запитването е видно, че лицето е декларирало коректно данните в данъчната декларация и е приложило необходимите документи с искане за възстановяване на надвнесен данък.
Органът по приходите е направил неправилна преценка на данните и документите към данъчната декларация и е постановил неправилен АПВ, който е влязъл в сила. Редът за неговото изменение е регламентиран в чл. 133 от ДОПК, но в конкретния случай липсват основания за приложението му.
Предвид гореизложеното, лицето може да бъде задължено да върне неправилно получената сума с издаването на ревизионен акт. Лихви върху тези суми започват да текат от деня, следващ деня на получаване на акта, съгласно чл. 128, ал. 2, изр. 2 от ДОПК.
‘