Изх. № 94-И-215
Дата: 14.07.2014 год.
КСО, чл. 2, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 5, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 7;
КСО, чл. 7, ал. 4;
КСО, чл. 11, ал. 2;
КСО, чл. 12, ал. 2;
КСО, чл. 13, ал. 2;
КСО, чл. 13г;
КСО, чл. 40, ал. 3, изр. 1;
КСО, чл. 80, ал. 4;
ДР на КСО, § 1 ,ал. 1, т. 3;
ДОПК, чл. 86, ал. 1, т. 1.
Относно: прилагане разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО)
В отговор на Ваше запитване, заведено вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 94-И-215/2014 г., Ви уведомяваме следното:
В запитванетоизложена следната фактическа обстановка:
Лице, регистрирано като едноличен търговец е починало на 05.02.2014 г. Същото е упражнявало трудова дейност, но не е внесло осигурителни вноски за месец януари 2014 г., които са дължими до 25.02.2014 г. и за два работни дни на месец февруари, които са дължими до 25.03.2014 г. Поради тази причинаНационалният осигурителен институт отказва да изплати на наследниците еднократна помощ поради смърт.
Във връзка с описаната фактическа обстановкае поставен следниятвъпрос:
Има ли основание наследниците на починалия едноличен търговец да внесат дължимите осигурителни вноски за периода 01.01.2014 г.- 04.02.2014 г. с оглед ползване на осигурителни права?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следнотостановище:
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване(ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО). „Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (чл. 5, ал. 2, изречение първо от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Тъй като физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци са длъжни да внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка, те се считат за самоосигуряващи се лица.
Осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
На основание чл. 7, ал. 4 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Аналогична на чл. 7, ал. 4 от КСО е разпоредбата на чл. 3, изречение първо от НООСЛБГРЧМЛ – осигурителните вноски върху избрания осигурителен доход се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Самоосигуряващите се лица дължат осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Осигурителните правоотношения, по които е страна самоосигуряващото се лице,имат личен характер, т.е.имуществените права и задължения по тях не могат да се прехвърлят на трети лица и се прекратяват със смъртта на лицето. Осигурителните вноски на самоосигуряващото се лице са неразривно свързани с личността му и единствено лицето има задължение да ги внася.
Съгласно чл. 14 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК)задължени лица са физическите и юридическите лица, които са носители за задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски. Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица (чл. 80 от ДОПК). Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ДОПК регистрацията на задължените лица в регистъра на НАП се прекратявасъс смъртта на физическото лице. Предвид гореизложеното, поради смъртта на задълженото лице, считаме, че наследниците на починалото лице нямат задължение да внесатдължимите осигурителни вноски до датата на смъртта му нито от свое име (в качеството си на наследници), нито от негово име.
Като осигурен социален риск смъртта е предвидена в чл. 2, ал.1, т. 7 от КСО.
Осигурителноправните последици, свързани с държавното обществено осигуряване от реализирането на риска »смърт», са две:
1.наследствени пенсии (чл. 80-84 от КСО);
2.еднократна помощ на съпругът (съпругата), децата и неговите родителите (чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 от КСО).
Кръгът на осигурените лица за риска «смърт» е широк. Той включва всички задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1-3 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Особенотоза този риск е, че осигурителните права не настъпват за осигуреното лице /неговото съществуване вече е преустановено/, а се предоставят на преживелите починалото осигурено лице съпруг (съпруга), деца и родители. Упражняването на правото на наследствена пенсия не е приемане на наследството. Това е предвидено изрично в чл. 80, ал. 4 от КСО. Различен е кръгът на наследниците по смисъла на Закона за наследството и на осигурителното право. За осигурителното право те са изброени в чл. 80, ал. 2 от КСО и са само част от законните наследници по наследственото право.
Размерът на паричната помощ при смърт е определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 13г от КСО). За разлика от другите осигурителни плащания, помощта не зависи от индивидуалните осигурителноправни характеристики на починалото осигурено лице (осигурителен доход и осигурителен стаж), нито от конкретните нужди на неговите близки – полага се независимо от размера на дохода на семейството.
Ако се приложат горепосочените нормативни разпоредби наследниците на починалото самоосигуряващо се лице не биха могли да се възползват от посочените в кодекса права на еднократната помощ при смърт, в случаите, в които лицето е упражнявало трудова дейност и осигурения социален риск “смърт“ е настъпил преди внасяне на дължимите месечни осигурителни вноски.
От компетентността на Националния осигурителен институт е преценката дали починалото лице е загубило качеството си на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, с оглед придобиване право и изплащане на еднократна помощ при смъртна преживелите съпруг (съпруга), деца и родители ( чл. 40, ал. 3, изр. 1 от КСО).
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/ БОЙКО АТАНАСОВ/
‘