56/18.05.2009 г.
Наредба № Н-18/2006 г. – чл.26, ал.2
ЗДДС – чл.5, ал.2; чл.8
ППЗДДС – чл.45; чл.121
ВЗ – чл.2, ал.1; чл.3
ЗСч – чл.3, ал.1 и 2
Относно: прилагане разпоредбите наНаредба № Н-18от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти и на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ при разпространение на гръцкия пазар на произведени от българско търговско дружество хляб и хлебни изделия.
По повод Ваше писмено запитване с вх.№г., Дирекция „ОУИ” гр. Ви уведомява за следното:
Според фактите в запитването, фирмата произвежда хляб и хлебни изделия – рула, козунаци и др., които има желание да разпространявана гръцкия пазар, която продукция/стока/ ще се превозва със собствен транспорт. Въпросите Ви са следните:
1. Какви са документите, които трябва да придружават стоката до Гърция?
2. На какъв език трябва да бъде написана фактурата и в каква парична единица? След като гръцките партньори изискват фактурата да бъде написана на гръцки и в евро, може ли в тази фактура цената да е в евро и в български лева?
3. Тъй като ще има продажби, които ще бъдат заплащани в брой, трябва ли да се издава касов бон?
Поради това, че в писмото Ви, не е описана максимално изчерпателно конкретната фактическа ситуация – например, кои ще са крайните потребители на произведената от Вас продукция, къде става фактическото предоставяне на стоката, респективно мястото където ще се извърши плащането в брой при продажбата и, изразявам принципно становище по поставените въпроси.
І. По Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г.
Отчитането на приходите от продажби на продукцията на българските дружества на територии извън страната, следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството /ЗСч/.
Изискването за използване на фискални устройства /в частност ЕКАФП/ за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има териториален характер. Това означава, че изискването за използване на ЕКАФП, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби реализирани извън територията на страната ни.
По отношение на регистрирането на продажби на стоки извън страната, Вашето дружество следва да проучи и приложи законодателството на съответната държава – във Вашият случай, на Гърция..
По отношение на плащане в брой с чуждестранна валута на територията на страната, във Валутния закон /ВЗ/ не се съдържа изрична разпоредба на плащанията в брой в чуждестранна валута. От друга страна, за тези плащания е валиден принципът, съдържащ се в чл.2, ал.1 на ВЗ, по силата на който всички действия, сделки и плащания между местни и чуждестранни лица се извършват свободно, доколкото в закона не е установено друго.
В чл.3 от ВЗ са предвидени специални правила за извършване на сделки с валута в наличност по занятие от определени лица, като обменно бюро и финансова къща. Видно от занятието Ви, при плащане в чуждестранна валута – евро за продажбата на произведени от Вас хлебни изделия няма да се осъществява сделка с валута по занятие, а ще се заплаща стойността на продадената стока. Следователно, при плащане в брой с чуждестранна валута- евро при продажбата на продукцията си, дружеството Ви не нарушава чл.3 от ВЗ, още повече, че ВЗ предвижда свобода за извършване на сделки, действия и плащания, предвид което няма забрана за разплащане с валута в РБългария.
В същия смисъл са и чл.5, ал.2 и чл.8 от ЗДДС, съгласно които е допустимо да се използва като платежно средство чуждестранна валута.
Съгласно чл.26, ал.2 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всички регистрирани и натрупвани суми във фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи се изразяват в левове и стотинки, поради което за случаите на плащане във валута сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност.
ІІ. По ЗДДС
Независимо, че в запитването си не сте посочили регистрация по ЗДДС, при проверка в регистрите на НАП се установи, че дружеството е регистриран по ЗДДС лице. Съгласно чл.121 от Правилника за прилага на ЗДДС /ППЗДДС/, регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС.
Съгласно ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Вътреобщностна доставкана стоки е доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице от територията на страната до територията на Гърция, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Ако вашите получатели на стоката са лица регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка тогава за стоките ще са изпълнени условията за вътреобщностна доставка на стоки . Съгласно чл. 45 от ППЗДДСза доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
2. документи, доказващитранспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или
б) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика
Дистанционна продажба на стоки е доставката на стоки, за които са налице едновременно следните условия:
1.стоките се транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната до територията на Гърция
2.доставчикът на стоката е регистрирано по ЗДДС лице
3.получателя по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където стоката пристига, в случая Гърция.
Ако са налице тези условия за вас като лице извършващо дистанционни продажби на стоки ще е налице задължение да се регистрирате за целите наДДС в Гърция, когато дистанционните продажби надвишат прага предвиден в гръцкото законодателство .
Доколкото в ЗДДС няма изрични правила, които да указват , че фактурата следва да се издава на български език, то следва да се приложат правилата на ЗСч. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗСч, първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции – чл.3, ал.2 от ЗСч.
Следователно, „” ЕООД /предприятие по смисъла на чл1, ал.2 от ЗСч/ е задължено да спазва правилата за водене на документацията и отчетност, уредени в ЗДДС, ЗСч и ППЗДДС,включително и изискването за съставяне на фактури на български език, посочено в чл.3, ал.1 от ЗСЧ.
‘