Изх. № 24-34-54
Дата:27.04.2012 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
КСО, чл. 10, ал. 1;
КСО, чл. 127, ал. 1;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 1 – 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „в”;
ЗЗО, чл. 40а, ал. 1;
ПЗР на ЗЗО, § 19п, ал. 1;
ПЗР на ЗЗО, § 19и, ал. 1.
Относно:прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство
В отговор на Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от Дирекция ОУИ вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-34-54/22.03.2012 г., изразяваме следното становище:
В запитването е описана следната фактическа обстановка:
Търговско дружество възнамерява да възложи разработването на софтуерни услуги на лице, което е български гражданин, но живее и работи като самоосигуряващо се в Бразилия. Същото няма регистрация като самоосигуряващо се лице в Република България. Лицето е подало декларация по §19и, ал. 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/, като считано от 03.11.2007 г. не се осигурява в Р България.
Поставен е въпрос дали се дължат задължителни осигурителни вноски съгласно КСО и ЗЗО върху изплатените възнаграждения.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
1.Социално осигуряване:
КСО не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва някоя от изброените в чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО дейности. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Дейността, която българския гражданин, който не е гражданин и на друга държава и постоянно пребивава в Бразилия ще извърши, попада в обхвата натруд без трудово правоотношение.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по Кодекса за социално осигуряване, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Лицата, работещи без трудово правоотношение и подлежащи на осигуряване са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. За родените след 31.12.1959 година се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд /чл. 127, ал.1 от КСО/. Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3 от КСО и се внасят от осигурителя до 10-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението /чл. 7, ал. 6 от КСО/.
2. Здравно осигуряване:
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 – 2 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Следователно, българските граждани, живещи постоянно в чужбина попадат в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване.
Съгласно чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
Разпоредбата на §19и, ал. 1 от Преходните и Заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗЗО регламентира реда за освобождаване от здравноосигурителни вноски на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина.
На основание § 19п, ал.1 отПЗР на ЗЗО, в сила от 01.01.2012 г., лицата по чл. 40а, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г. и не са подали предварително заявление, могат да подадат заявлението в срок до 31 декември 2012 г. Към заявлението лицата прилагат декларация по образец, изготвена от Националната агенция за приходите, за датата на напускане на страната.
В разглеждания случай, лицето се е възползвало от разпоредбата на § 19и, но само за периода до 31.12.2007 г., като липсва информация в запитването дали същото е подало заявление за напускане на страната по чл. 40а или § 19п, ал.1 от ПЗР на ЗЗО, за да бъде освободено от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за своя сметка.
Гореизложеното касае единствено периоди, през които лицето е длъжно да се осигурява изцяло за своя сметка. По отношение задължението за удържане и внасяне на здравноосигурителните вноски от осигуряващия „…… БЪЛГАРИЯ” ЕООД при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на въпросното лице, се прилагат разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви “а“ – “в“ от ЗЗО.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, здравноосигурителни вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността;
Осигурителните вноски се внасят в съотношението по т. 1 (60:40 между възложителя и осигуреното лице) от възложителя до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „в” от ЗЗО). Вконкретния случай, лицето не може да се освободиот задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски на основание чл. 40а, ал.1 или §19п, ал.1 от ПЗР на ЗЗО, тъй като вноските върху възнаграждение, което ще се изплаща за работа без трудово правоотношение не са за сметка на лицето, а се разпределят между възложителя и осигуреното лице и се внасят от осигуряващия.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘