Изх. № 24-39-85
Дата:21.07.2017 год.
КСО, чл. 3, т. 1;
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 10, ал. 1;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
ДОПК, чл. 55, ал. 1;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1;
Договор между Република България и Руската
федерация за социална сигурност, чл. 1.
ОТНОСНО: прилаганеразпоредбите на осигурителното законодателство
Във връзка със заведено вна Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП) писмо с вх. №24-39-65 от 20.06.2017 г., препратено ни по компетентност от ………………….., отговарям следното:
Изложена е следната фактическа обстановка:
Руска гражданка е с отпусната пенсия в съответствие със законодателството на Руската Федерация. Не упражнява трудова дейност там. Тя е с постоянно пребиваване в Република България. Избрана е за управител на „Х“ ООД с ЕИК ………. Между дружеството и г-жа ………… е сключен договор за възлагане на управление и представителство, приложен към запитването. Според договора, дружеството няма да заплаща възнаграждение, но се задължава да покрива всички разноски на г-жа …………, направени във връзка с изпълнението на договора. В запитването е направено уточнение, че под „разноски на представляващия, направени във връзка с изпълнението на договора“ договарящите се страни имат предвид плащания на нотариални такси, такси, плащани на учреждения и т. н., за които има издадени съответните документи.
Г-жа ………… не е съдружник в „Х“ ООД. Тя е действащ собственик на „У“ ЕООД. Уточнено е, че както по договора с „Х“ ООД, така и в качеството си на собственик на „У“ ЕООД, тя упражнява трудова дейност единствено на територията на България.
Г-жа ……………… е пенсионер по руското законодателство.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Какъв е реда за определяне на приложимото законодателство на г-жа ………., какви документи следва да представи за издаване на удостоверение за приложимо законодателство и къде?
2.Г-жа ……….. дължи ли социални и здравни вноски в качеството й на собственик на „У“ ЕООД?
3.Следва ли „Х“ ООД да внася осигурителни вноски за г-жа ……………, във връзка с договора за управление и представителство?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
От 20 март 2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (Договора). Процедурните правила за прилагане на Договора са въведени с административно споразумение между двете договарящи страни (Споразумение между Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската Федерация и министъра на труда и социалната политика на Република България за прилагане на Договора между Република България и Руската Федерация за социално осигуряване от 27 февруари 2009 г. (Споразумението).
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Съгласно тази разпоредба, по отношение на България, договорът се отнася до:
– обезщетения за временна неработоспособност;
– обезщетения за майчинство;
– семейни помощи за деца;
– пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
– пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
– наследствени пенсии;
– пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
– помощ при смърт.
А по отношение на Руската федерация договорът се отнася до:
– обезщетения за временна нетрудоспособност;
– обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
– обезщетения за погребение;
– трудови пенсии за старост (в т. ч. предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствени пенсии;
– социална пенсия;
– плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.
Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни, които са и техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
НАП е компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част II от договора (чл. 6 – чл. 9), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора).
Основно правило при определяне на приложимото законодателство е, че осигурените лица, спрямо които се прилага договора, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност (чл. 6, т. 1 от Договора). В този случай не се издава удостоверение за приложимото законодателство.
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.
Предвид факта, че г-жа …………… извършва трудова дейност единствено на територията на България, за нея ще е приложимо българското осигурително законодателство и следва да се осигурява по общите правила на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
По втори въпрос:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Един от основните принципи въз основа на които се осъществява държавното обществено осигуряване (ДОО) е задължителност и всеобщност на осигуряването (основание чл. 3, т. 1 от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици на еднолични търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство – чл. 4, ал. 4 от КСО.
Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) – чл. 6, ал. 8 от КСО. Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от кодекса.
Собствениците на ЕООД, които упражняват трудова дейност и на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание (чл. 4, ал. 6 от КСО). Разпоредбата е обща и не е направено разграничение по отношение вида на пенсията, гражданството на лицата и по законодателството на коя държава е отпусната. В случая обстоятелството, че лицето получава пенсия, отпусната по руското законодателство, следва да се удостовери с документ, издаденна основание на Договора или друг документ, издаден от компетентна институция на Руската федерация, придружен с превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от ДОПК). Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, са самоосигуряващи се по смисъла на КСО и се осигуряват по ред определен с Наредбата за обществено осигуряване на само осигуряващите се лица. българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Редът и начина за определяне и промяна на вида осигуряване от самоосигуряващите се лица е регламентиран в чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Самоосигуряващите се лица, които имат отпусната пенсия, ако желаят да се осигуряват за фондовете на ДОО вписват това обстоятелството в декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
По отношение на здравното осигуряване, което не попада в материалния обхват на Договора, за г-жа АНАНЯН е приложима разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО), съгласно който задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лица без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Следва да се отбележи, че доколкото в КСО е налице правна възможност почл. 4, ал. 6 от същия лицата, регистрирани като собственици или съдружници в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание, то за целите на здравното осигуряване такава правна възможност в ЗЗО няма предвидена. В случая става дума за приложение на нормите на здравното осигуряване, уредени в специален нормативен акт – ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО се осигуряват здравно авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО и окончателно върху доходите от дейността и доходите, получени за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Видно от изложената фактическа обстановка, г-жа ………….. е с постоянно пребиваване в Република България, поради което в качеството й на лице, упражняващо трудова дейност като собственик на „У“ ЕООД, подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
По трети въпрос:
Лицата, упражняващи трудова дейност като управители на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителните вноски за ДОО за управителите на търговски дружества се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със ЗБДОО за съответната календарна година (основание чл. 6, ал. 3, изр. 1-во от КСО). Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съотношението по чл. 6, ал. 3, точки 7, 8, 9 и 10 от КСО.
Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество. Възнаграждението може да е определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. По отношение същността на „неначислените възнаграждения” следва да се разбира дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са отразени по съответния начин в счетоводството на задълженото лице, съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в Закона за счетоводството.
Както вече беше подчертано обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за ДОО. За да възникне задължение за осигуряване е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО.
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
В случаите, в които по договора за управление и контрол не е договорено възнаграждение, осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО не се дължат.
В представения към запитването договор за възлагане на управлението и представителството на „Х“ ООД, където лицето полага труд в качеството си на управител е договорено, че „за изпълнение на предмета на настоящия договор, ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ не заплаща на ПРЕДСТАВЛЯВАЩИЯ възнаграждение, но се задължава да покрива всички разноски на ПРЕДСТАВЛЯВАЩИЯ, направени във връзка с изпълнението на договора“ (IV, т. 11) и „сумите за разноски ще бъдат изплащани в брой, или по посочена отПРЕДСТАВЛЯВАЩИЯ банкова сметка“ (IV, т. 13). Покриването на нотариални такси, такси, такси плащания на учреждения и др., свързани с дейността на дружеството, които не са доходи от трудова дейност не са осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.
Необходимо е да се има предвид, че ако във връзка с изпълнението на договора се изплащат суми, които имат характер на възнаграждение изплатено от възложителя във връзка с трудовата дейност на г-жа ………. като управител на „Х“, те следва да се разглеждат като доход от трудова дейност, съответно като осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски. В този случай, на основание чл. 6, ал. 2 от КСО, за месеците, в които на г-жа ……….. са изплатени такива суми се дължат задължителни осигурителни вноски, по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Осигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се дължат вноски за ДОО.
Настоящото становище е принципно и прилагането на нормативната уредба е според изложената в запитването фактическа обстановка.
ЗАМ.