прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) 188

Изх. № 24-39-100
Дата: 03.09.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 29

ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от дирекция ОДОП …. в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), постъпило с вх. № 24-39-100 от 12.08.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:

„…“ ЕАД желае да закупи домейн от физическо лице, което го е запазило на свое име от администратор на интернет домейни за срок от една година. Физическото лице е декларирало пред дружеството, че не е самоосигуряващо се лице и е осигурено върху максималния осигурителен доход към момента на продажбата.
Във връзка с описаната фактическа обстановка задавате следните въпроси:
1. Доходите от тази продажба облагаеми ли са и по какъв ред?
2. Тъй като дружеството е платец на дохода задължено ли е да удържа данък и върху каква основа?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

В най-общ смисъл, по своята икономическа същност и правна характеристика домейнът може да се определи като форма на интелектуална собственост, а правата върху него могат да са обект на авторско право. Доходите от продажба на права върху интелектуална собственост не попадат сред освободените от облагане по силата на ЗДДФЛ.
Понятието „интелектуална собственост“ е дефинирано в § 1, т. 31 от ДР на ЗДДФЛ и това е собствеността върху произведения на науката, изкуството и литературата, включително кино- и телевизионни филми и записи за телевизионни или радиопредавания; върху патенти, търговски марки, промишлени образци и полезни модели, чертежи, планове, секретни формули и процеси, както и информация за промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау). При упражняване на права върху интелектуална собственост по наследство облагаемият доход се формира по реда на чл. 35, т. 5 от ЗДДФЛ, но в конкретния случай цитираната разпоредба е неприложима.
В чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ са посочени доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, които за целите на този закон се третират като доходи от друга стопанска дейност, когато са реализирани от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. По отношение на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“ ЗДДФЛ препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). На основание § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, във връзка с препратката на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ „авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. „Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
Доколкото плащането в конкретния случай може да се дефинира като авторско възнаграждение по смисъла на цитираната разпоредба, при определянето на облагаемия доход се приспадат 40 на сто разходи, на основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ. Предвид факта, че дружеството е платец на дохода, а физическото лице не е самоосигуряващо се лице, е необходимо да се има предвид следното:
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходите по чл. 29, в т.ч. и за авторските възнаграждения, се дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се определя като така формираната разлика се умножи по 10 на сто (чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ). В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие, какъвто е конкретния случай, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.
Предвид правилото на чл. 65, ал. 12 и 13 от ЗДДФЛ дължимият авансово данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. За доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината, не се внася авансово данък, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието – платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година. Удържаният авансово данък по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ се декларира в декларацията по чл. 55, ал. 1 от същия закон.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Оценете статията

Вашият коментар