Изх. № М-26-Л-229
Дата: 04.02.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 8;
КТ, чл. 222, ал. 3;
КТ, чл. 222, ал. 4.
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше писмо до Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), постъпило по електронната поща и заведено с вх. № М-26-Л-229 от 12.12.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) цитирате писмо на НАП с № 3-1013 от 05.04.2011 г., публикувано в системата „Въпроси и отговори“, относно данъчните задължения при изплащане заедно с обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и на една допълнителна брутна заплата, имаща характер на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, а именно: „ако допълнителното обезщетение има характер и се приравнява на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, то следва, че тази сума не подлежи на данъчно облагане по ЗДДФЛ“.
Посочили сте че разпоредбата на чл. 222, ал. 4 от КТ препраща към чл. 222, ал. 3 от КТ и според Вас това означава, че обезщетението по чл. 222, ал. 4 от КТ има характер и се приравнява на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте въпрос следва ли обезщетението по чл. 222, ал. 4 от КТ да се включи в облагаемия доход по ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
На основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията по чл. 222, ал. 2 и 3 от КТ.
Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. По силата чл. 222, ал. 4 от КТ (в сила от 01.01.2016 г.) алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Разпоредбата на чл. 68а, ал. 1 от КСО (в сила от 01.01.2016 г.) предвижда, че лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от същия кодекс. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено.
Разпоредбата на чл. 222, ал. 4 от КТ не променя характера на обезщетението, а само уточнява, че такова обезщетение може да се получи и при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, а по основание и размер обезщетението е регламентирано в чл. 222, ал. 3 от КТ.
Предвид това и в случаите по чл. 68а, ал. 1 от КСО разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ намира приложение, доколкото става въпрос за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, а това, че се получава на основание чл. 222, ал. 4 от КТ, при по-ранно пенсиониране, не променя данъчното третиране.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/