5-23-22-1655/23.10. 2015 г.
ДДС, ЧЛ.114, АЛ.1
В дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика” e постъпило Ваше писмо относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ОД ..и други бюджетни предприятия имат общи разходи за електроенергия, вода и топлоенергия. Бюджетните предприятия имат ограничено вещно право (право на ползване) върху етажи от сградна собственост на ОД .. или имат етажна собственост в сгради на ОД .. …
Поставени са следните въпроси:
1.Следва ли ОД…да издаде данъчна фактура за префактуриране на разходите за електроенергия, вода и топлоенергия?
2.Как се отразява издадената фактура в дневника за продажби по ЗДДС?
Предвид изложената фактическаобстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Данъчното третиране на посочените правоотношения трябва да се разглежда, като се съобрази естеството и механизмът на функциониране на самия данък върху добавената стойност като косвен, многофазен данък върху потреблението. Поради неговото естество икономическата тежест от този данък следва да се поеме от крайните потребители на стоките или услугите, като данъкът следва да остане неутрален за икономическите оператори по веригата на производството и търговията до крайната фаза на потребление. Тази неутралност се гарантира чрез механизма на приспадане под форматанаданъченкредитнаДДС, начислен от икономическия оператор във връзка със закупените от него стоки или услуги.
Предвид факта, че наличието на облагаема доставка е същностна предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит на получателя, префактурирането следва да се счита за допустимо само и единствено в случаи, при които се налага, за да се осигури правото на действителния потребител на стоката или услугата да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит. В решението си по дело С-25/03 Съдът на Европейския съюз е приел, че подходът на префактуриране на разходите с данък върху добавената стойност, следва да се счита не само за допустим, но и препоръчителен с оглед осигуряване на възможносттав посочените по-горе случаи да се упражни ефективен последващ данъчен контрол върху точното упражняване на правото на данъчен кредит от реалния потребител на стоката или услугата, съобразно неговия дял.
При префактурирането следва да се има предвид, че е недопустимо да бъдат променени основните характеристики на доставката: данъчна ставка, данъчно събитие, данъчна основа (съобразно дела в разходите), мястото на изпълнение. Следва да се има предвид, че префактурирането е допустимо само и единствено, доколкото отстранява липсата на фактура, издадена на името на действителния потребител на доставяната стока или услуга, когато тази липса се дължи на особени стопански или правни отношения.
Трябва да се има предвид, че такова документиране е допустимо, но не е задължително за регистрираните лица. В случаите, при които тези лица са си разпределили разходите без за това получателят по фактурата от доставчика да е префактурирал тези разходи към реалния потребител, при осъществяването на последващ контрол е недопустимо органът по приходите да приеме, че е налице последваща доставка и да начисли данък на получателя по фактурата.
Предвид гореизложеното, може да се приеме, че в случая е допустимо префактуриране на разходите за електроенергия, вода и топлоенергия с начислен ДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ПРИЛОЖЕНИЕ:
Писмо Изх. № 20-00-42 /21.02.2014 г. на Националната агенция за приходите – 1бр., 2 л.’