прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх.№ 20-00-296 от
2013 г.
чл. 13, ал. 3 и 6 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …..е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-296/15.10.2013 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През м. септември „X” ЕООД закупува стока от швейцарско дружество. За закупената стока „X” ЕООД има фактура, издадена от швейцарското дружество. Стоката се намира в Италия, откъдето се превозва до България. Документът, с който стоката пристига в България е ЧМР, издаден от италианско дружество. Стоката се съпътства от документ, доказващ общностен произход и няма документи за платени ДДС и вносни мита.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Представлява ли получената стока ВОП?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал. 1 вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Според ал. 3 за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа.
Чл. 13, ал. 6 от ЗДДС гласи, че е налице ВОП по чл. 13, ал. 3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
С разпоредбата на ал. 6 на чл. 13 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната.
Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите наДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител. Следва да се има предвид, че ако представителят пред митница (в случая митница в Италия) не извършва вноса на стоките за сметка на „X” ЕООД, движението на стоките не попада в хипотезата на чл.13,ал. 6 от закона и не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба.
За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4.транспортът е от или за сметка на лицето;
5. лицето – придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вноса, и лицето-придобиващ по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС е едно и също лице.
В такива случаи за регистрираните данъчнозадължени лица възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП.
Предвид гореизложеното, при кумулативно изпълнение на горните условия дружеството ще попадне в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 117, ал. 1, т. 1от закона възниква задължение да начисли ДДС с протокол.
От изложената в запитването фактическа обстановка може да се направи извод, че стоката е предмет на внос в Италия и се транспортира от Италия до територията на страната, като доставчикът, посочен във фактурата, е швейцарско дружество, за което няма данни да има регистрация за целите на ДДС в Италия. В случая не се изпълняват хипотезите на
чл. 13 от ЗДДС, предвиждащи осъществяване на ВОП и не следва да се издава протокол по чл. 117 от закона. В конкретния случай може да се предположи, че доколкото доставчикът на стоките (швейцарско дружество) не разполага с ИН за целите на ДДС в Италия, той формира оборот за регистрация за целите на ДДС в Италия, извършвайки доставка на стоки от Италия до България. При това положение, до момента, в който той Ви предостави идентификационен номер по ДДС, издаден в Италия, доставката не следва да се облага по ЗДДС, тъй като не е налице ВОП по реда на чл. 13 от ЗДДС. При предоставянето на ИН по ДДС, издаден в Италия от швейцарския доставчик, следва доставката на стоките да се третира като ВОП и за нея да се издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар