Изх.№ 20-00-310 от
2011 г.
чл.82, ал.2, т.3, чл.25, ал.2 и 7,чл.117, ал.3 от ЗДДС,
В писмото е посочено, че на дружеството е оказана услуга по техническо съдействие от лице, установено и регистрирано за целите на ДДС в Румъния. Услугата е оказана във връзка с извършени технически действия от страна на българското дружество върху техническо съоръжение, намиращо се на територията на България. Услугите се състоят в извършването на превантивна поддръжка на съоръженията. Във връзка с възникнали проблем по връзката с електрическата мрежа, вятърния парк е приведен в действие със закъснение от няколко месеца. Дружеството заплаща услугата на румънския доставчик на 08.04.2011г., катосе посочва, че заплащането е направено по грешка, преди приключване на услугата от страна на доставчика и в резултат на това – преди регистрация по ЗДДС на дружеството – получател на услугата, която е на 12.04.2011г. Фактурата за тази услуга е издадена от румънското дружество на 10.04.2011г. без начислен данък върху добавената стойност и като основание е вписано – „техническо съдействие на „…… България” ЕООД на …… парк, през м.04.2011”. Дружеството е посочило в справката-декларация по ЗДДС за данъчен период от 12.04.2011 до 30.04.2011г. задължение за внасяне на ДДС на основание чл.82, ал.2, т.3, като в негосе включва и ДДС върху получената услуга, посочена по-горе.
Въпросите, които се поставят в запитването са:
1.Правилно ли е начислен ДДС на основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, предвид допуснатата грешка при плащането на услугата, преди нейното завършване и има ли дружеството право на данъчен кредит за така начисления данък?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Чл.82, ал.2, т.3 то ЗДДС регламентира, че когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката придоставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6. Съгласно чл.25, ал.6, т.1 от закона на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Съгласно чл.25, ал.2 от закона данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Независимо от това, по силата на ал.7 от същия член,когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Предвид изложеното в запитването, че плащането е извършено преди завършване на услугата, то случаят попада в хипотезата на чл.25, ал.7 и плащането следва да се третира като авансово и данъкът е изискуем при извършване на плащането. Но спазвайки разпоредбата на чл.117, ал.3 от закона, съгласно която протоколът, с който следва да се начисли данъкът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем и предвид това, че в този период дружеството вече е регистрирано по ЗДДС, то правилно е приложена разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от закона във връзка със задължението му за начисляване на данък за получената доставка на услуга от румънското дружество. По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за така начисления данък са приложими разпоредбите на чл.69 от закона. Съгласно ал.1, т.3, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма.
‘