Изх.№ 53-02-425 от
08.10.2012 г.
чл. 26, ал. 2, изр. 1от ЗДДС
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” ..е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-02-425/23.07.2012 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основна дейност на дружеството е отдаване под наем на помещения и оборудване. В един от сключените с дружеството договори има клауза, според която при забавяне на плащането след края на месеца, в който е издадена фактурата за наем и консумативи, върху неиздължената сума се начислява за всеки ден закъснение, считано от първо число на месеца, както следва:
-законна лихва, съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), изчислена на база годишна лихва, равна на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта;
-неустойка за забава по 0,2 % на ден, но не повече от 50 %.
Дружеството не начислява ДДС върху лихвите, а неустойката приема като обезщетение със санкционен характер и съответно начислява и внася ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли да се начислява ДДС на посочената неустойката?
2.Има ли дружеството наемател право да отказва заплащането на неустойката?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
В практиката се разграничават няколко вида лихви и неустойки и за да се определи дали съответната сума следва да се включи в данъчната основа е необходимо да се извърши преценка относно характера на лихвите и неустойките.
Съгласно чл. 93, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват при неизпълнение, частично изпълнение или некачествено изпълнение. По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер. С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна. Неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация.
Съгласно чл. 26, ал. 2, от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изречение 2 същата разпоредба гласи, че не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. Същите са елемент от данъчната основа само когато са получени от доставчика и то когато нямат обезщетителен характер, а санкционен такъв.
Това означава, че доколкото неустойката има обезщетителен характер не подлежи на облагане с ДДС. В противен случай тя следва да се включи в данъчната основа на доставката, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС.
От посоченото в запитването е видно, че уговорената между страните неустойка е допълнителна санкция – в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора (лихвата). Предвид това тя има характер на неустойка със санкционен характер и следва да се включи в данъчната основа на доставката, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
НАП не е компетентна за произнасяне по споровете в търговските отношения на лицата. ‘