Изх.№ 53-02-320 от
02.05.2012 г.
в чл. 22 от ЗДДС Чл. 25, ал. 6, т. 2
чл. 21, ал. 2 и 3 от ЗДДС чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” .. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-02-320/19.08.2011 г. и допълнено с адрес за кореспонденция на 09.04.2012 г., относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружеството извършва доставка на транспортна услуга на сръбското дружество. Съпътстващи услуги на услугата по транспорт са:
– процес на приемане и предаване;
– прекарване на автомобилите от автовозите до склада на автомобили и обратно;
– измиване и почистване на автомобилите;
– складиране на автомобилите, за периода до пристигане на автовоза, в склад, който е собственост на българското дружество;
– товарене и разтоварване на автомобилите на и от автовозите.
Получател и възложител на горепосочените услуги е сръбското дружество, което няма филиал или офис на територията на страната.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. За кои от посочените доставки се дължи данък върху добавената стойност?
2. В коя разпоредба се съдържа основание за неначисляване на данъка?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт е уредено в чл. 22 от ЗДДС. Съгласно ал. 3 мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3 от закона.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Чл. 25, ал. 6, т. 2 от закона гласи, че на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната. В конкретния случай, като основание за неначисляване на данъка следва да се посочи чл. 21, ал. 2 от закона.
Предвид горните разпоредби за извършването на транспортна услуга от българското дружеството, за него не възниква задължение за начисляване на данък.
Следва да се има предвид, че правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС определя доставката с място на изпълнение извън територията на страната, само в случаите, когато лицето-получател е установил независимата си икономическа дейност извън територията на страната. В тази връзка следва да се прецени дали дружеството-получател е установено на територията на страната. Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС “Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката. “Постоянен обект“, по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на закона е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. В случай, че получателят е установен по смисъла на ЗДДС на територията на страната, доставката ще бъде с място на изпълнение на територята на страната и ще изпълнява хипотезите на облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС, за която следва да се начисли данък, съгалсно чл. 82, ал. 1 от закона.
За услугите, съпътстващи услугата по транспорт, отново ще се приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от закона. В случай, че цената им е определена общо с тази на транспортната услуга ще е налице съпътстваща услуга, по смисъла на чл. 128 от ЗДДС, разпоредбата на който гласи, че когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, се приема, че е налице една основна доставка.
От изложеното до тук следва, че ако дружеството не разполага с постоянен обект, по смисъла на §1, т. 10 от ДР на ЗДДС, за извършените към него транспортни и съпътстващи услуги не се дължи данък върху добавената стойност в страната.
‘