Изх.№ 20-00-141 от
2013 г.
Чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Софияе постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-141/15.05.2013 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„X” ООД извършва по договор счетоводно обслужване на „Y” ЕООД. Последното дружество предоставя услуги, свързани с подготовка на документи за получаване на руски визи и подаването им в консулския отдел на посолството на Русия. За тези услуги„Y” ЕООД издава на своите клиенти фактура с ДДС за сервизна такса за обработка на документите и фактура без начислен ДДС за консулска такса за издаване на визите, коятосе превежда в пълен размер по банков път на консулския отдел на посолството на Русия. За посочения превод „Y” ЕООД получава квитанции от консулския отдел на посолството на Русия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
На какво основание консулските такси за издаване на визи са освободени от ДДС и следва ли „Y” ЕООД да начислява ДДС при фактурирането им?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 39 от Виенската конвенция за консулските отношения-Консулски такси:
1. Консулството може да събира на територията на приемащата държава предвидените от законите и правилниците на изпращащата държава такси за извършени консулски услуги.
2. Събираните суми от такси, посочени в точка 1 на същия член, и квитанциите за тях се освобождават от всякакви данъци и такси на приемащата държава.
Чл. 12, ал. 1 от ЗДДС определя като облагаема доставката на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Освободените доставки по реда на ЗДДС са изброени в глава четвърта от закона.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС гласи, че не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:
1.следните дейности или доставки:
а) електронни съобщителни услуги;
б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;
в) превоз на стоки;
г) пристанищни и летищни услуги;
д) превоз на пътници;
е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;
ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;
з) организиране или провеждане на търговски панаири, изложби;
и) складова дейност;
к) дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи;
л) туристически услуги;
м) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи, както и предоставянето на концесия за строителство, за услуга или за добив;
н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер.
о) услуги, предоставяни от държавен съдебен изпълнител.
2. Доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.
Извършваната от „Y” ЕООД услуга по обработка на документи и издаване на виза не попада в обхвата на освободените доставки по глава четвърта от ЗДДС. Дружеството не се определя и като данъчно незадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, поради което доставката е облагаема, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и при издаването на фактура за извършената услуга дружеството следва да начислява ДДС.
На основание чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС данъчната основа не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика. Доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.
Предвид това, „Y” ЕООД може да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от ЗДДС, при положение, че попада в хипотезата на същия и в този случай не следва да включва в данъчната основа на облагаемата доставка сумите, представляващи консулска такса за издаване на виза, преведени на консулския отдел на посолството на Русия.
‘