Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) по отношение на данъчно третиране на доходи от дивиденти с източник в чужбина – Република Ирландия

Изх. № 94-Д-377
Дата:29.12.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 4.
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) по отношение на данъчно третиране на доходи от дивиденти с източник в чужбина – Република Ирландия

Във връзка с Ваше писмо, препратено в ЦУ на НАП и заведено с вх. №94-Д-377 от 28.11.2017 г., Ви уведомявам следното:
От така представената фактическа обстановка става ясно, че местно физическо лице през септември 2017 г. е получило дивидент от дружество в Република Ирландия, на което е едноличен собственик. Посочили сте, че на данъчната служба в Ирландия е предоставено удостоверение, че лицето е местно лице на България за данъчни цели, като съответно е получено разрешение да не се удържа данък при източника.
Посочили сте още, че сте посъветван да подадете декларация на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, в която да декларирате дължимия окончателен данък.
В връзка с описаното в запитването, поставените въпроси са свързани с начина на деклариране на дължимия окончателен данък за доходите от дивиденти от източник в чужбина и съответно какви действия следва да се предприемат, ако вече е подадена декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид така описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по отправеното запитване:
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно физическо лице от източник в чужбина се облагат с окончателен данък. Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент (чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ), а на основание чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 5 на сто.
В сила от 01.01.2017 г. на основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тази връзка в разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) изрично е посочено, че декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, освен в случаите по чл. 67, ал. 4 от същия закон, какъвто е и Вашият случай.
Освен това разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДДФЛ изисква местните физически лица да подават годишна данъчна декларация за дължимия данък по чл. 67, ал. 4 за придобитите през годината от източник в чужбина доходи от дивиденти.
Следователно с оглед новата нормативна уредба, придобитите през 2017 г. доходи от дивиденти от източник в чужбина следва да се декларират само в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (Приложение №8, Част ІV), където се определя и дължимият данък, подлежащ на внасяне по реда на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ. Дължимият данък по реда на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ не подлежи на деклариране в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид гореизложеното, в случай че през годината данъкът по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ е деклариран в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001), е необходимо да бъде направена корекция в подадената декларация, което може да се извърши по реда на чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
ЗАМ.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/’

Оценете статията

Вашият коментар