2_60/21.01.2014 г.
ЗМДТ – чл.11, ал.5
– чл.64, ал.1
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за местните данъци и такси.
.
В запитването поставяте следните въпроси:
?Данъчнозадължени ли са лицата, по смисъла на ЗМДТ, които са наематели по договори за наем на недвижим имот общинска собственост?
?Приравнява ли се отдаването под наем на недвижим имот общинска собственост с предоставянето на управление по смисъл на разпоредбата на чл.11, ал.5 от ЗМДТ?
?Законосъобразно ли е органът по приходите към Община …………. да съставя акт за установяване на задължението и да изисква деклариране на имота въз основа на договора за наем на имот общинска собственост?
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
На основание чл.11, ал.5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за имот, който е държавна или общинска собственост, данъчно задължено за заплащането на данъка върху недвижимите имоти е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Предвид разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ, тези лица за задължени и за заплащането на таксата за битови отпадъци за този имот.
Режимът на управление на имотите – държавна и общинска собственостсе съдържа в Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане и съответно в Закона за общинската собственост и наредбите на общинските съвети, издадените на основание чл.8, ал.2 от този закон.
В чл.14, ал.3 от Закона за държавната собственост, съдържанието на правото на управление е дефинирано по следния начин -„Управлението върху обекти, имоти и вещи – държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност”. Имотите и вещите се завеждат в баланса на ведомството или на юридическото лице на бюджетна издръжка /чл. 12, ал. 2 ППЗДС/.
От определението, което се съдържа в ЗДС, може да се направи извода, че правото на управление не е нито право на собственост/липсва правомощието на разпореждане/,нито вещно право на ползване, което се учредява върху чужда вещ.
Имотите и вещите – общинска собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, а тези, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури /чл.12, ал.1 и ал.3 от Закона за общинската собственост/.
Редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи – общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл.8, ал.2 /чл.12, ал.4 ЗОС/. Предоставянето на имоти – общинска собственост за управление на общински и други юридически лица на бюджетна издръжка се извършва от органа и по реда, установен в наредбите на общинските съвети, издадени на основание чл.8, ал. 2 ЗОС.
Видно от горното, когато управлението на имоти, общинска собственост е предоставено по гореописания законов ред, то предвид разпоредбите на чл.11, ал.5 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ за тях данъчно задължено за заплащането на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци е лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Наемателите на имоти – общинска собственост ползват имотите на основание сключени договори за наем, които по правило са възмездни, т.е. на друго основание. Наемателите, физически и юридически лица, не са данъчнозадължени лица по смисъла на чл.11, ал.5 ЗМДТ.’