1_20-02-72/15.04.2016 г.
ЗЗО, чл.40, ал.1, т.5
Относно: Прилагане разпоредбите на Закона за здравното осигуряване и Кодекса за социално осигуряване
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП гр. …… с вх. №…/2016г. е изложена следната фактическа обстановка :
От 11.09.2014г. сте назначена по трудов договор. По време на трудовото правоотношение ползвате отпуск поради бременност и раждане. Прилагате Заповед №14/10.06.2015г. с която на основание чл.325, ал.1, т.3 от Кодекса на труда (КТ) поради изтичане срока на договора, считано от 10.06.2015г. е прекратено трудовото Ви правоотношение с работодателя. Твърдите, че същото е незаконно и го оспорвате по предвидения от закона ред. От месец юли 2015г. до настоящият момент не е внасяна здравноосигурителна вноска.
Въпросът, който поставяте е: кой следва да внесе здравноосигурителни вноски за периода в който сте били в майчинство и работодателят не ги е плащал?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, изразяваме следното принципно становище:
На основание чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Лицата наети на работа по трудово правоотношение подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО и на здравно осигуряване по реда на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).
От деня, в който лицето започне да изпълнява произтичащите със сключения трудов договор задължения, възниква и задължение за осигуряване, което продължава до прекратяването на договора.
На основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТи отпуск при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст по реда на чл.164б, ал.1 и 4 от КТ се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение. Осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, са в същия размер и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Съгласно §1, ал.1, т.3 (посл. изм. – ДВ, бр.99 от 2009г., в сила от 01.01.2010г.)
от Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл.4а, ал.1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От цитираните разпоредби следва, че работещите по трудови правоотношения лица се считат за осигурени по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст, при условие че за времето, през което ползват такъв отпуск, трудовите им договори не са прекратени. Това означава, че осигуряването се прекъсва с изтичане срока на трудовия договор или с прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в Кодекса на труда. Парично обезщетение на лицата след прекратяване на осигуряването се изплаща в хипотезите на чл.42 и чл.52 от КСО.
При изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода след прекратяване на трудовия договор по реда на чл.52 от КСО, здравноосигурителни вноски не се дължат от предишния работодател, тъй като между него и освободения от работа служител не са налице трудови правоотношения и осигуряването е прекратено. В този случай, ако лицето не подлежи на здравно осигуряване на някое от основанията, посочени в чл.40, ал.1, 2 и 3 от ЗЗО, то следва да се осигурява за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО върху месечен осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноските се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Тези лица извършват и годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Предвид гореизложеното, в конкретния случай след прекратяване на трудовото правоотношение предишния работодател няма задължение да внася здравноосигурителни вноски за Вас. От месец юли 2015г., ако не сте осигурена на основаниечл.40, ал.1, 2 и 3 от ЗЗО, дължите здравноосигурителните вноски за своя сметка по реда на чл.40, ал. 5 от ЗЗО.
‘