1897/30.11.2010
Чл.17, ал.1 и 2 ЗДДС
Относно: прилагане разпоредбите на ЗДДС при производство и износ на готови изделия при тристранни търговски операции на територията на ЕС, с участие на трета страна извън ЕС.
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в деловодството на Дирекция „Данъчно осигурителна методология” при ЦУ на НАП с вх. № ………….г., изпратено за отговор по компетентност в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр………… с писмо вх. № ……………..г., изразявамепринципно становище, съобразено с действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Т” ООД е с предмет на дейност производство и търговия с домакинска и битова техника и е регистрирано в съответствие с изискванията на ЗДДС лице.
Дружеството е в процес на преговори за съвместно /кооперирано/ производство на изделие с дружество от Китай, като производството ще се осъществява на производствената площадка в гр…………..
В процеса на установяване на детайлите по сделката с дружеството от Китай са уговорени възможности „Т” ООД да произвежда описаното изделие, само с ексклузивната търговска марка на китайския партньор и само за негови клиенти от ЕС, като първият ордер ще бъде за Ф.
При реализацията на първата част на проекта, изделието, произвеждано от „Т” ООД ще бъде доставено по разпореждане на китайската страна на търговски дружества, регистрирани за целите на ДДС във Ф, където ще се реализира чрез съответните търговски канали от същите дружества.
Китайският партньор има отделен търговски договор с тях, който регламентира тристранния процес на доставка.
Заплащането на произведеното от „Т” ООД изделие ще се извършва от китайския партньор, на база сключен договор, съответна ценова листа и спецификация по модели след всяка експедиция.
Доказването на извършените доставки от „Т” ООД за дружеството във Ф ще бъде в съответствие с изискванията на ЗДДС и ще се документира с необходимите за тази цел счетоводни и търговски документи.
„Т” ООД /доставчик/ ще фактурира и прехвърля собствеността на стоката на китайското дружество /получател/, което от своя страна в качеството си на доставчик ще фактурира и прехвърля собствеността на стоката на юридически лица, регистрирани за целите на ДДС в държави членки на ЕС. Стоката ще се транспортира директно от България до съответната държава членка и няма данапуска територията на Общността.
Китайското юридическо лице няма регистрация за целите на ДДС в ЕС, а дори и да има, доставката няма да се осъществява чрез някой от съществуващите ДДС номера в Общността.
Поставени са следните въпроси:
1. Как следва да се третира описаната доставка – като износ или като вътреобщностна доставка;
2. Трябва ли да се начислява ДДС за доставката и с каква данъчна ставка;
3. Как е решен този въпрос в Директива 2006/112/ ЕС за общата система на ДДС.
С оглед посоченото в запитването Ви обстоятелство, че„Т” ООД ще прехвърли право на собственост върху произведено изделие на юридическо лице от трета страна /Китай/, от което в качеството си на доставчик ще получи възнаграждение, приемаме, чее налице доставка на стока, която е с място на изпълнение на територията на страната. Аргумент за това данъчно третиране на доставката са разпоредбите начл.17, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, които регламентират правилата за определяне мястото на изпълнение на доставка със стока за целите на облагането с данък върху добавената стойност. По силата на ал.1, когато стоката не се изпраща или превозва, мястото на изпълнение на доставката е там, където фактически се намира стоката при прехвърляне на собствеността. Когато стоката се превозва от доставчика, получателя или от трето лице за тяхна сметка, местонахождението на стоката към момента, в който започва превозът й към получателя е определящо по отношение мястото на изпълнение на доставката /ал.2/.
Според чл.12 от ЗДДС всяка доставка на стока с място на изпълнение територията на страната, когато е извършена от данъчно задължено лице е облагаема. От обхвата на разпоредбата са изключени единствено освободени доставки и придобивания, визирани в глава ІV на закона. Платец на данъка при извършване на облагаема доставка е регистрираното по закона лице – доставчик, в конкретния случай „Т” ООД, а приложимата данъчна ставка е 20 на сто.
Регламентираният с чл.28 от ЗДДС режим на облагаема доставка с нулева ставка /износ на стоки/ сеприлага, когато стоката се превозва от доставчика или получателя, или за тяхна сметка, от място на територията на страната до трета страна или територия. Обстоятелството, че стоката напуска територията на Общността подлежат на доказване с визираните в чл.21, ал.1 от ППЗДДС документи. Считаме, че за описаната в запитването Ви схема, при която, стоката ще бъде транспортирана от място в страната до място на територията на друга държава членка на Общността посочената разпоредба не може да бъде приложена.
Условията за прилагане на данъчния режим за вътреобщностна доставка на стока, регламентирани с чл.7, ал.1 от ЗДДС са следните:
– доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице;
– получателят да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
– доставката да е възмездна;
– стоката да се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка.
За да бъде приложена нулева ставка за вътреобщностната доставка, с място на изпълнение на територията на страната посочените условия следва да са комулативно изпълнени.
Предвид твърденията Ви, че получателят по доставката – китайското юридическо лице няма регистрация за целите на ДДС в ЕС, а дори и да има, доставката няма да се осъществява чрез някой от съществуващите ДДС номера в Общността считаме, че разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС не може да бъде приложена.
Относно правната регламентация на вътреобщностните доставки по чл.7, ал.1 и ал.4 от ЗДДС е издадено Указание Изх. № 24-00-27/21.04.2007г. от Изпълнителния директор на НАП, което можете на намерите на интернет страницата на НАП – www.nap.bg.
Следва да имате предвид, че целтана Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. на Съвета на европейския съюз, относно общата система на данъка върху добавената стойност е да хармонизира законодателството на държавите членки на Общността. Разпоредбите на посочената директива не се прилагат пряко в националното ни законодателство, а след транспонирането имв данъчния закон.
‘