5.Изх. №23-29-164 / 29.09.2010 г.
Чл. 204, т.2, б ,,б” от ЗКПО
Постъпило еписмено запитване относно прилагане разпоредбите на ЗКПО.
В запитването си излагате следната фактическа обстановка:
,,…..” ЕАД предоставя на работниците заетив производството безплатна хранапо реда на Наредба №11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условиятаи реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. От м. март 2010 г.на основани заповед на изпълнителния директор, предприятието е започнало да дава по 40 лв. на човек месечно-ваучери като социални разходи по реда на чл.209 от ЗКПО. От м. юли 2010 г. техния размер е увеличен на 60 лв. месечно.Право на ваучери като социален разход има целия персонал вкл. получаващите ваучери за безплатна храна.
В тази връзка са зададени следните въпроси:
1.Имат ли право работещите в производството да получават едновременно полагащите им се ваучери по реда на Наредба №11 и ваучери като социален разход по реда на чл.209 от ЗКПО?
2.Трябва ли да се проведе Общо събрание за предоставяне на ваучери за храна, при положение, че това е залегнало в Колективния трудов договор?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и относимата към зададенитевъпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:
Безплатна храна и /или добавки към нея получават работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Тези две условия трябва да действат кумулативно съгласно разпоредбата на чл. 285, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), за да има задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
Стойността на тези храни е разход за предприятието, ако са изпълнени изискванията на чл.285 от КТ и Наредба №11 за определяне на условиятаи реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. На основание чл.19, ал.2, т.1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), стойността на храните не се включва в облагаемия доход от трудовите правоотношения на работниците и служителите. При наличие на документална обоснованост по смисъла на чл.10 от ЗКПО, на основание чл.11 от ЗКПО ,,Разходите, определени като задължителни с нормативен акт се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите”.
На основание разпоредбата на чл.9 от наредба №11 от 21 декември 2005 г., вслучаите, когато работодателят предоставя безплатна храна и /или добавки към нея на друго основание работниците и служителите получават храна само на едно отоснованията. Такива са случаите , в които храна се предоставя по реда на постановление №133 от 14 юли 1993 г., на основание чл.140, ал.3 от КТ и на основание чл.294, т.1 от същия.
С разпоредбата на чл. 204, т. 2, буква „б“ от ЗКПО е предвидено облагане с данък върху разходите на документално обоснованите разходи за ваучери за храна. При спазването на определени условия, изчерпателно изброени в чл. 209 от ЗКПО и когато разходите са в размер до 60 лева месечно за всяко едно наето лице, законодателят е предвидил възможност за освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна.
Предвид гореизложеното е нормативно допустимо едновременно получаване на предоставена от работодателя безплатна храна, спазвайки изискванията на чл.285 от КТ и ваучери за храна до 60 лв.месечно на всяко осигурено лице без облагане с данък, тъй като двете правни норми действат независимо една от друга.
Начинът на вземане на решение за предоставяне на ваучери за храна е извън компетентността на НАП.
‘