прилагането на административнонаказателните разпоредби по ЗДДС, изразяваме следното принципно становище:

1_201868/13.03.2008
ЗДДС, чл 178-185
Уважаеми господин Дюлгеров,
Във връзка с Ваше запитване, заведено с вх.№ ……….. г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас, относно прилагането на административнонаказателните разпоредби по ЗДДС, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно описаната в запитването Ви фактическа обстановка с получени указания за извършване на ревизии на еднолични търговци/ЕТ/ и издаването на ЗВР да се ревизира физическото лице като ФЛ и в качеството му на търговец, регистриран по ТЗ, са възникнали следните въпроси, свързани със съставянето на АУАН за установени в хода на ревизията административни нарушения:
?Срещу кого следва да се състави АУАН – срещу ФЛ или ЕТ и каква следва да е наложената административна санкция – глоба или имуществена санкция?
?Кога следва да се състави АУАН на ФЛ и кога на ЕТ?
?Следва ли да се вземе предвид кой е регистриран по ЗДДС и тогава да му се вмени административнонаказателната отговорност, тъй като съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична?
Видно от чл.56 на ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. С вписването на едно лице в търговския регистър като ЕТ не се появява нов правен субект и не се придобива нова правосубектност, различна от тази на физическото лице, а лицето получава възможността да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, като правата и задълженията във връзка с търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец. Страна и субект в правоотношенията с контрагентите и администрацията продължава да бъде физическото лице.
В чл.14 от ДОПК като задължени лица са определени физическите и юридическите лица. Ето защо, в случаите, когато физическо лице подлежи на вписване в специалния регистър по реда на ЗДДС, независимо в какво юридическо качество то осъществява независима икономическа дейност – търговец, селскостопански производител, свободна профессия и т.н., за целите на облагането с ДДС данъчно задълженото лице е физическото лице и съответно физическото лице е правния субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС.
В реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лицата за неспазване на данъчните закони, обаче, законодателят е възприел различен подход.
Съгласно общите принципи на административния процес видовете и размерите на административните наказания са установени със законите. В законодателството липсва единна система на административнонаказателните норми за данъчни нарушения – всеки данъчен закон предвижда различни по вид и размер санкции за извършените нарушения от данъчно задължените лица. Причината за това може да се търси в динамиката на данъчната материя, обусловена от динамиката на извършените нарушения на данъчните закони и оттам – и на постигнатата цел на налаганите наказания. Затова ЗАНН урежда само общите принципи на административнонаказателния процес, а нарушенията на данъчното законодателство и предвидените за тях наказания се съдържат в отделните административнонаказателни разпоредби на материалноправните и процесуалноправните данъчни закони.
Общото правило е, че когато физическо лице виновно извърши деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, то носи лична отговорност – чл.24, ал.1 от ЗАНН. За извършените от него административни нарушения се налагат предвидените в чл.13 от ЗАНН административни наказания:
а) обществено порицание;
б) глоба;
в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
От това правило, че административната отговорност е лична и тя може да се носи само от пълнолетни физически лица, които са в състояние да контролират и ръководят своите постъпки, ЗАНН и в настоящото питане – ЗДДС, допускат изключение. В случаите, когато физическото лице, извършва дейност като търговец, законодателя изоставя така установения общ принцип и прибягва до своеобразна обективна отговорност за извършените данъчни нарушения – чл.83, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Санкцията се налага по реда на ЗАНН, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред.
От изложените съображения се налага изводът, че когато едно физическо лице действа като търговец и е регистрирано по ТЗ и ЗДДС лице, административнонаказателното производство следва да бъде образувано срещу това лице в качеството му на едноличен търговец, респ. АУАН съставен, а НП издадено на физическото лице в качеството му на едноличен търговец и му бъде наложена предвидената в закона имуществена санкция. В случаите, когато същото това лице е извършило действия извън обхвата на търговската му дейност, но санкционирани от ЗДДС – административнонаказателното производство следва да бъде образувано и проведено срещу физическото лице и наказанието, което следва да бъде наложено е глоба.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателните постановления подлежат на обжалване пред Районният съд, който разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението на Районният съд подлежи на касационно обжалване пред Административния съд по реда на глава 12 от Административнопроцесуалния кодекс. В тази връзка с това в регионите ще е налице установена практика на местните районни и административни съдилища. Ето защо, актосъставителите и в последствие наказващите органи е необходимо внимателно да преценят/наред с другите обстоятелства/ вероятността от бъдеща отмяна на съответния акт при евентуално обжалване предвид разпоредбите на закона и местната съдебна практика.
Директор „ОУИ” – гр.Бургас: …
/Румяна Дулева/’

Оценете статията

Вашият коментар