Изх. № 94-М-67
Дата: 27.04.2021 год.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 24;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 42;
ЗДДФЛ, чл. 50.
ОТНОСНО: Прилагането на данъчното и осигурителното законодателство във връзка с доходи, изплатени от Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС)
Във Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. №94-М-67#2 от 18.3.2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В качеството си на служител в Министерство на финансите (МФ), назначен по Закона за държавния служител (ЗДСл), вие сте избран за председател на Ревизионната комисия на Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС), в която Република България е член. Министерство на финансите представя България в органите на управление на банката. Представен е документ с номер 1306/09 от 29.12.2020 г., видно от който МБИС е международна организация, учредена на база споразумение за организацията и дейността на МБИС от 1963 г., регистрирано в секретариата на ООН през 1964 г. с местонахождение град Москва Приложени са протоколи от срещите на съвета на банката, при които са взети решения за назначаването Ви за председател на Ревизионна комисия за периода м. 05.2018 г. – м. 12.2020 г. Представено е копие на документ, представляващ част от протокол от проведена среща на Съвета на Банката на 27.06.2018 г. в Словакия, с описани поименно назначените членове в Ревизионната комисия към банката и избирането Ви за председател на Ревизионна комисия към банката. В телефонен разговор е пояснено, че за заеманата длъжност не е определено трудово възнаграждение.
През месец октомври 2020 г. банката Ви е изплатила сума в размер на 1400 евро като компенсация за работа в условията на пандемия, а през месец декември 2020 г. сума в размер на 4500 евро като премия.
В телефонен разговор е уточнено, че няколко пъти сте бил командирован в чужбина от МФ за извършване на ревизия на дейността на банката и не попадате към категорията длъжностни лица, за които се прилагат разпоредбите на чл. 34 от устава на МБИС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Дължат ли се данъци и задължителни осигурителни вноски върху изплатените суми и в какъв размер?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
1. По прилагане на данъчното законодателство
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
МБИС е международна финансова институция. Дейността ? се осъществява в съответствие с междуправителствено Споразумение за организацията и дейността на МБИС (регистрирано в Секретариата на ООН на 20 август 1964 г.), както и с приетия Устав. Споразумението е ратифицирано с указ на Президиума на Народното събрание от 30.11.1963 г. – ДВ, бр. 95 от 1963 г. (в сила за Република България от 01.01.1991 г.).
Според разпоредбата на чл. 20 и чл. 21, буква „д“ от Устава Съветът на банката е висшият орган на управление, който провежда общото ръководство на дейността на банката и назначава Ревизионната комисия на банката, изслушва нейните отчети и взема решение по тях. Съгласно чл. 22, буква „д“ от Устава членовете на Ревизионната комисия се назначават с единодушно решение от Съвета на банката. Председателят и членовете на Ревизионната комисия не могат да заемат каквито и да било други длъжности в банката (чл. 28 от Устава).
На основание чл. 34, ал. 2, буква „б“ от Устава длъжностните лица от банката, изпълняващи служебните си задължения на територията на всяка от страните – членки на банката, се освобождават от преки данъци и такси върху изплащаната им от Банката заплата. Разпоредбата не се прилага за длъжностни лица от банката, които са граждани на страната, в която е разположена банката, нейните клонове, офиси и представителства. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Устава Съветът на банката по предложение на Управителния съвет на банката определя категориите длъжностни лица от банката, по отношение на които се прилагат разпоредбите на чл. 34 от Устава. Фамилиите на тези длъжностни лица периодично се съобщават от председателя на Управителния съвет на компетентните органи на страните – членки на банката.
На основание чл. 13, ал. 1, т. 25 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) не са облагаеми възнагражденията на: членовете на персонала на дипломатическите представителства съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения; членовете на консулствата съгласно Виенската конвенция за консулските отношения; служителите на междудържавни и междуправителствени организации съгласно международния договор, сключен със съответната организация, и членовете на семействата на изброените лица, доколкото това е предвидено в съответния международен договор. Цитираната разпоредба в случая не може да бъде приложена, доколкото за Вас не са налични данни, че имате качество на длъжностно лице или служител на МБИС.
Получените от Вас суми са за дейността Ви като председател на Ревизионната комисия, за какъвто сте избран от Съвета на Банката за срок от две години. На основание § 1, т. 26, буква „д“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ по смисъла на този закон правоотношенията с лица, получаващи доходи от изборни длъжности, се дефинират като трудови правоотношения.
На основание чл. 24, ал. 5 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2020 г., в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват средствата за пътуване и престой, които са за сметка на Европейския съюз, международна организация или приемаща страна и са определени и предоставени съгласно техните правила във връзка с командироване от работодателя на работници и служители в бюджетни предприятия. Доколкото получената премия и допълнително изплатената сума за работа в условията на пандемия от Банката не попадат в обхвата на цитираната разпоредба и не са освободени от облагане на друго правно основание, същите представляват облагаем доход по трудово правоотношение.
Според разпоредбите на чл. 42 от ЗДДФЛ задължението за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения е на работодателя. За целите на данъчния закон ,,работодател“ е: всяко местно лице (физическо или юридическо), чуждестранно лице (физическо или юридическо), извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§ 1, т. 27, б. „а“ от ДР на ЗДДФЛ).
Доколкото МБИС не може да се дефинира като Ваш работодател по смисъла на цитираната разпоредба, тя не е ангажирана с авансовото облагане на въпросните доходи. От друга страна законодателят не е регламентирал ред за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения от получателя на дохода. Ето защо облагането в тези случаи следва да се извърши с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
1. По отношение на задължителните осигурителни вноски:
В случай че членовете на ревизионната комисия, включително председателят, не се считат за служители на банката и за тях не се прилага чл. 34 от устава на МБИС и при условие, че за въпросния период е осъществявана трудовата дейност на територията на Република България и Руската федерация, следва да се прилага двустранният международен договор, който регламентира обществените отношения в областта на социалната сигурност между двете държави. Договорът е ратифициран със закон, приет от 40-ото Народно събрание на 10.04.2009 г. (обн. ДВ, бр. 31 от 24.04.2009 г.), издаден е от Министерството на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 20 от 12.03.2010 г., в сила от 20.03.2010 г., изм. и доп., бр. 54 от 16.06.2020 г., в сила от 20.06.2020 г.). Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни. Договорът се прилага на територията на Република България и Руската Федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него. Съгласно тази разпоредба, по отношение на България, Договорът се отнася до:
– обезщетения за временна неработоспособност;
– обезщетения за майчинство;
– семейни помощи за деца;
– пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
– пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
– наследствени пенсии;
– пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
– помощ при смърт.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от Договора (чл. 6 – чл. 9), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Договора.
Съгласно чл. 6 осигурените лица, спрямо които се прилага този Договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща се страна, на територията на която: за Република България са наети лица или са самоосигуряващи се, а за Руската федерация –извършват трудова и/или друга дейност. От това общо правило са регламентирани редица изключения, като в конкретния случай приложимо може да бъде посоченото т. 2.1 на чл. 6, отнасящо се за осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията на двете договарящи страни, като за тях се прилага законодателството на тази договаряща страна, на територията на която се намира местоживеенето на лицето.
С оглед посоченото и допускайки, че за въпросния период се прилага българското осигурително законодателство, осигурителните вноски по смисъла на Кодекса за социално осигуряване ще бъдат дължими от осигурителя (МБИС) върху осигурителен доход в размер не по-висок от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и съобразно последователността по чл. 6, ал. 11 от кодекса.
В материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не е включено законодателството по отношение на задължителното здравно осигуряване, поради което не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на Закона за здравното осигуряване.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/