Прилагането на данъчното и осигурителното законодателство при възстановени разходи на работници и служители, назначени на трудов договор, за използване на собствена техника.

Изх. № 92-00-377
Дата: 17.09.2010 год.
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24;
ДР на ЗДДФЛ, §1, т.26.
ОТНОСНО: Прилагането на данъчното и осигурителното законодателство при възстановени разходи на работници и служители, назначени на трудов договор, за използване на собствена техника.
По повод Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 92-00-377/04.06.2010 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаната в запитването Ви фактическа обстановка, ДГС … извършва сеч и извоз на строителна дървесина и дърва за огрев, обикновено чрез фирми изпълнители. За определени случаи (при трудно достъпни места) сте наели работници по трудови правоотношения, които извършват сечта и извоза до временни складове със собствена техника /бензино-моторни триони, транспортни средства и работен добитък/.
Посочили сте, че на основание сключените трудови договори за полагане на труд – сеч и извоз на дървесина в определени обекти, на физическите лица се начисляват трудови възнаграждения. При наемането на работниците се договаряте, че разходите им за собствена техника (масла, горива, храна за работен добитък и т.н.), изразходвани за сечта и извоза ще им бъдат възстановени. За целта не изисквате представянето на разходо-оправдателни документи, но възстановените разходи са в размер не по-голям от максималния, определен по утвърдена план-сметка. Тази договореност, обаче, не е писмено записана и включена в клаузите на трудовите договори с лицата. В тази връзка, поставяте следните въпроси:
1.Каква да бъде формата на документиране, основание за възстановяване на тези разходи.
2.Като какъв доход би следвало да се третират възстановените суми за направени от работниците разходи за собствена техника, имайки предвид, че същите нямат характер на трудови възнаграждения, съгласно ЗДДФЛ и КСО?
Предвид описаната фактическа обстановка и поставените въпроси е необходимо да имате предвид следното:
Функциите и правомощията на Агенцията изчерпателно са изброени в разпоредбата на чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите. Сред тях не попада консултирането на данъчно задължените лица по отношение формата на
документиране на разходите с оглед постигане на един или друг данъчен ефект. Задължението на изпълнителния директор да организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство е в рамките на функциите и правомощията на Агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин. В тази връзка, изразявам следното принципно становище по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство по описаните в запитването Ви факти:
1. По прилагането на ЗДДФЛ:
В конкретния случай, безспорно става въпрос за трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ЗДДФЛ – в буква „а“ на посочената разпоредба изрично са визирани правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда (т. нар. трудови договори). Безспорно е също така, че ДГС … се счита за работодател по смисъла на данъчния закон (§ 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ) – “работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Следователно, при определянето на облагаемия доход следва да се приложи нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, според която в облагаемият доход от трудови правоотношения се включват както трудовото възнаграждение, така и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, изброени в ал. 2 на същия член. В изключенията по чл. 24, ал.2 от ЗДДФЛ не попадат сумите, изплатени от работодател с цел възстановяване на разходи, направени от работниците и служителите във връзка с изпълнението на възложената им работа. В тази връзка следва да се уточни, че доход представляват не действително извършените разходи от страна на работниците, а сумите, които работодателят (ДГС …..) изплаща за своя сметка под формата на възстановени разходи съгласно описания в запитването механизъм. Обстоятелството, че не считате тези суми за елемент на трудовото възнаграждение и същите изрично не са вписани в трудовите договори не ги освобождава автоматично от облагане. Основен принцип на ЗДДФЛ, заложен в общата разпоредба на чл. 12, ал. 1, е облагането с данък по този закон на доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Предвид гореизложеното, сумите които изплащате на наетите по трудов договор лица, с цел да възстановите направените от тях разходи за извършване на трудовите им задължения, представляват облагаем доход по трудово правоотношение и подлежат на общо облагане по реда на глава пета, раздел I от ЗДДФЛ.
2. По прилагането на ЗКПО:
Следва да се има предвид, че ако описаните от Вас разходи не се третират по начина, описан в т. 1 като разходи за възнаграждения по трудови правоотношения, те няма да бъдат признати за данъчни цели по реда на ЗКПО поради липсата на документална обоснованост на същите.
3. По прилагането на Кодекса за социално осигуряване /КСО/:
Тъй като съгласно изложените в запитването факти лицата са наети на работа по трудово правоотношение – със сключени трудови договори за полагане на труд (сеч и извоз на дървесина) и по отношение на осигурителния доход приложими са разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.
Съгласно тези разпоредби осигурителните им вноски се определят върху полученото, начислено, но неизплатено или неначислено месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по икономически дейности и групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Минималният осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Допълнително в Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски са регламентирани доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, както и доходите върху които не се дължат осигурителни вноски. На основание чл. 6, ал. 2 от КСО и чл. 1, ал. 1 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски – за работниците и служителите осигурителни вноски се дължат върху получените включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Също в чл. 3, ал. 1 от наредбата изрично е посочено, че осигурителния доход включва всички доходи и възнаграждения, включително и възнагражденията по чл. 40, ал. 4 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година.
Независимо, че разглежданите суми не са договорени с трудовия договор, предвид цитираните разпоредби, представляват осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски. Допълнителен аргумент е че същите суми не са включени в разпоредбата на чл. 1, ал. 7 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, където изчерпателно е регламентирано върху кои възнаграждения и доходи не се правят осигурителни вноски.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *