Изх. № 24-34-244
Дата: 29.12.2008 год.
ЗКПО, чл. 194.
Относно: прилагането на новата т. 3, ал. 3 на чл. 194 от ЗКПО (обн. ДВ,, бр. 69 от 05 август 2008 г., в сила от 01 януари 2009 г.)
Във връзка с изпратено Ваше писмено запитване с вх. № 23-29-168/25.09.2008, на Дирекция „ОУИ“ гр. София, постъпило по компетентност при ЦУ на „НАП“, и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, Ви уведомявам за следното:
Със Закона за изменение и допълнение на закона за счетоводството – § 6 от преходните и заключителните разпоредби са направени промени в ЗКПО по отношение на данъчното третиране на дивидентите, които се разпределят от или към дружества от Европейския съюз. С това изменение на ЗКПО, влизащо в сила от 01 януари 2009 г. се отменят действащите към момента разпоредби в глава осемнадесета „Дивиденти в рамките на Европейската общност“, регламентиращи спазването на набор от изисквания за нуждите на освобождаването от облагане с данък при източника на дивидентите, които се разпределят в полза на дружества, установени в държави членки от ЕС и държави по Споразумението за ЕИП.
По-конкретно, с новата т. 3, от ал. 3 на чл.194 от ЗКПО се предвижда освобождаване от облагане с данък при източника на дивидентите, които се изплащат от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, установено за данъчни цели в държава-членка на ЕС или друга държава – страна по Споразумението за ЕИП. От гореупоменатото става видно, че занапред въпросното освобождаване от облагане е подчинено единствено на условието получателят на дивидента да е юридическо лице, местно за данъчни цели на държава от ЕС или от ЕИП. Поради това ново положение в материалноправната нормативна уредба възниква и зададеният от Вас въпрос, а именно по какъв начин от кого и пред кого трябва да се удостовери местоустановеността за данъчни цели на притежателя на ценните книжа, предоставящи право на дивидент.
В изпратеното от Вас писмено запитване са изложени широк кръг правни основания (чл.чл. 1156. 115в и 136 от ЗППЦК, чл., 41, ал. 1 от ЗПФИ, Наредба №8 от 12.11.2003 г и приложение № 27 към Правилника на Централния депозитар /ЦД/), които регламентират специфични правила по отношение на предоставянето и съхраняването на информация, както и разпределението на дивиденти за лицата, вписани в регистрите на ЦД като акционери в публични дружества. Вашето запитване подчертава най-вече проблема, свързан с удостоверяването на местоустановеността за данъчни цели на притежателите на безналични акции.
Съгласно чл.115б, ал.2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) Централният депозитар е длъжен да предостави на дружеството списъци на акционерите по
искане на лицето, овластено да управлява и представлява дружеството. С разпоредбата на чл. 136 от ЗППЦК се регламентира, че Централният депозитар води книгите на акционерите на дружествата с безналични акции. Изискванията към дейността на Централния депозитар са уредени с Наредба № 8 от 12.11.2003 г. за Централния депозитар на ценни книжа (издадена от председателя на Комисията за финансов надзор, обн., ДВ, бр. 108 от 12.12.2003г.). Съгласно чл. 28 от цитираната наредба книгата на акционерите на дружества с безналични акции, както и книгата на притежателите на други безналични ценни книжа, представлява извлечение от регистъра на притежателите на ценни книжа на Централния депозитар. Книгата на притежателите на ценни книжа има следното минимално съдържание:
1.името (наименованието) и адреса на притежателя на ценните книжа;
2.броя и номиналната стойност на притежаваните ценни книжа;
3.дела на притежаваните от лицето ценни книжа от общия брой издадени ценни книжа, които дават еднакви права.
Според разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от Наредба № 8, Централният депозитар е длъжен да предостави книгата на притежателите на ценни книжа на емитента по искане на лицето, което го представлява.
Както е видно от цитираните нормативни разпоредби Централният депозитар няма основание да откаже да предостави на емитента данните, съдържащи се в книгата на притежателите на ценни книжа.
От предходното става ясно, че нормативната уредба предвижда възможност за платеца на дивидентите да събере определена информация за притежателите на емитираните от него безналични акции. Друг е въпросът дали тези данни дават възможност да се определи на коя държава тези лица са местни за данъчни цели. Може да се предполага, че адресът, който фигурира в Книгата на притежателите на ценните книжа не съответства с мястото, където същото това е лице е установено за данъчни цели. От тук следва, че цитираните по-горе разпоредби не са напълно релевантни по отношение на данъчното третиране на доходите от дивиденти и в частност удостоверяването на правото за неначисляване на данък при източника по отношение на тях.
Чл. 194, ал.3, т.3 от ЗКПО, в сила от 01.01.2009 г. не предвижда нови специфични изисквания по отношение на удостоверяването на обстоятелството „местно лице за данъчни цели“. Според отменения чл. 100, ал. 2 (в сила до 01.01.2009 г.) едно дружество е местно лице за данъчни цели на друга държава-членка на Европейския съюз съгласно съответното данъчно законодателство на тази държава и при условие, че по силата на СИДДО с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в държава извън ЕС. Може да се счита, че чл.194, ал.3 т.3 от ЗКПО следва същия този принцип като визира лицата, които са местни за данъчни цели за държави-членки на ЕС или държави – страни по Споразумението за ЕИП.
От предходното следва, че по отношение на упоменатите във Вашето запитване случаи би следвало да се прилага установената практика, изразяваща се в представянето на документ, издаден от данъчната администрация по местоустановеност на притежателя на ценните книжа, удостоверяващ, че той е местно лице за данъчни цели на съответната държава, като с този документ би следвало да се снабди емитентът на ценните книжа (съответно платецът на дохода от дивиденти) в качеството му на задължено лице по смисъла на чл.14, т.2 от ДОПК, тъй като същият при липса на основание за освобождаване от данък при източника по чл. 194, ал.3, т.3 от ЗКПО би следвало да удържи данъка и да го внесе в държавния бюджет.
По силата на чл. 37, ал.2, във връзка с чл.12, във връзка с чл.5 от ДОПК, органът по приходите има право да изиска от задълженото лице всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство. Т.е. задълженото лице (разпределящото дивиденти дружество) е длъжно да представи при поискване на органа по приходите документ, удостоверяващ основанието за неначисляване на данък при източника по отношение на изплатените дивиденти в полза на чуждестранни юридически лица – местни за данъчни цели на държава – членка от ЕС или на държава – страна по Споразумението за ЕИП. Въпросният документ, издаден от компетентен орган на съответната държава трябва да бъде валиден към датата, на която дружеството е взело решение за разпределение на дивиденти.
‘