прилагането на разпоредбите на Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Изх. №23-29-38/20.07.2017 г.
чл. 209 от ЗКПО
чл. 4 от ДОПК
чл. 17, ал. 1, т. 8 от ДОПК
чл. 87, ал. 6 ДОПК
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-29-38/26.05.2017 г., относно прилагането на разпоредбите на Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Фактическа обстановка, изложената в запитването е следната:
По повод извършена проверка, документирана с протокол от 26.04.2017 г., „КА“ КД е уведомено, че при извършена проверка в ПП Публични вземания, органите на НАП са установили наличие на задължение по изпълнителен лист от 06.11.2015 г. на РС Благоевград за 5 лв. държавна такса и с оглед на това задължение, подлежащо на принудително изпълнение, за периода от януари до април 2016 г. включително, дружеството не следва да ползва данъчно облекчение по реда на чл. 209 от ЗКПО за предоставените ваучери за храна на служителите си. За задължението по този ИЛ дружеството е било уведомено от НАП с разпореждане за присъединяване от 22.04.2016 г. и сумата е внесена заедно с дължимата лихва на 27.04.2016 г. До датата на получаване на информация от страна на НАП за задължението за дължима държавна такса по издаване на ИЛ, дружеството не е било уведомено за наличие на такава такса.
В процеса на извършване на проверката, дружеството е подало до ТД на НАП ГДО искане за издаване на удостоверение за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на основание чл. 88, ал. 1 от ДОПК. На 26.04.2017 г., дружеството е получило от ТД на НАП ГДО писмо, съгласно което дружеството няма образувано изпълнително дело за публични задължения за периода, в който са раздавани ваучерите за храна – от 11.04.2017 г. – 13.04.2017 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Валидно ли е удостоверението, издадено от ТД на НАП ГДО за липсата на подлежащи на принудително изпълнение задължения, за да може дружеството да ползва данъчно облекчение по реда на чл. 209 от ЗКПО за предоставените ваучери за храна на служителите си?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Издаването на удостоверения за наличие или липса на публични задължения е регламентирано в чл. 87, ал. 6 ДОПК. В разпоредбите на този текст не е предвиден срок, след чието изтичане удостоверението да се счита за невалидно. Такъв срок не е предвиден и в друг данъчноправен нормативен акт. Удостоверението отразява публичните задължения на лицето, които са с настъпила изискуемост към определена дата, посочена в самото удостоверение. Ако след тази дата за същото лице възникнат задължения за данъци съгласно разпоредбите на материалните данъчни закони, те няма как да бъдат отразени вече издаденото удостоверение. Поради това срок на валидност на удостоверението не може да бъде определен.
След направена справка в информационната система на НАП, беше установено, че във връзка с горното, на 12.05.2017 г., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, чрез ИС „Контрол“, като електронен документ, подписан с електронен подпис от орган по приходите е издадена заповед за възлагане на ревизия.
В ревизионното производство, органът по приходите следва да изясни на базата на наличните документи, факти и обстоятелства, с всички допустими от ДОПК средства точния вид и размер на вземането, както и дали това вземане е било правилно изчислено и внесено по съответните сметки и кодове за вид плащане (параграфи) от задълженото лице.
Поставеният въпрос се отнася до тълкуване на правни норми, чието приложение е предмет на висящо административно производство. Компетентностите на органите на приходите са строго регламентирани в ДОПК и в Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП).
Принципът на самостоятелност и независимост е един от основните принципи на данъчно – осигурителния процес. Същият е залегнал в чл. 4 от ДОПК, по силата на който органите по приходите осъществяват производството самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. Поради това е недопустимо, при наличие на образувано административно производство, орган по приходите, извън компетентния орган по съответното производство, да изразява становище по въпроси, предмет на висящото производство. Изразяването на такова становище би било вмешателство в работата на компетентния орган и би накърнило приложението на принципа на самостоятелност и независимост на органите по приходите. Предвид изложеното, по поставените от Вас въпроси не следва да бъде изразено становище по същество.
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 8 от ДОПК, имате право да обжалвате всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат Вашите законни права и интереси, по реда, предвиден в този кодекс. С подаване на жалбата, задълженото лице сезира компетентния за решаването й орган.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар