5_20-00-273 /20.08.2012
в чл. 10 от КСО
чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО
4, ал. 3, точки 5 и 6 от КСО
чл. 6, ал. 2 от КСО
чл. 6, ал. 3 от КСО
чл. 6, ал. 7 от КСО
чл. 6, ал. 8 от КСО
чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ
чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ
чл.33, ал.1, т. 2 отЗЗО
40, ал. 1,т. 3 от ЗЗО
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №….2012 г. относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX” ООД е с адрес на управление в гр. София и има трима съдружници. Двама от собствениците на дружеството са американски граждани, а третият е с двойно гражданство – българско и американско. Той е посочен като управител на дружеството (с договор за възлагане на управлението) иза тази дейност няма да получава възнаграждение. Съдружниците няма да пребивават на територията на Република България и съответно няма да получават суми за полаган личентруд в дружеството. В„XXX”ще бъдат назначени две лица по трудови правоотношения, които ще изпълняват основната дейност на дружеството – поддръжка на информационни системи и услуги по внедряване и поддръжка на телекомуникационни системи. Дружеството ще сключи договор с пълномощник, който да представлява съдружниците при подписване на трудовите договори с персонала, да представлява дружеството пред НАП, НОИ и други институции и съответно да получава възнаграждение за полагания труд.
В запитването са поставени следните въпроси:
1.Дължат ли се задължителни осигурителни вноски за управителя на„XXX” ООДпри условие, че не упражнява трудова дейност и не получава възнаграждениевдружеството?
2. Какъв е реда за осигуряване на пълномощника, който ще представлява дружеството?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението за осигуряванеи като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Упражняването на трудова дейност, разгледана в контекста на чл. 10 от КСО, включва всяко действие на собствениците, включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност.
Когато дружеството функционира, за да се приеме, че собствениците не извършват лично трудова дейност по управлението, е необходимо наличието на друго лице прокурист/управител, вписан в търговския регистър. Липсата на такъв води до извода, че дружеството се управлява от вписания в търговския регистър управител и съответно възниква задължение за неговотоосигуряване.
В КСО не е направено разграничение между осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство.
Лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружестваса задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Осигурителните вноски за фондовете на ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
В случай, че възнагражденията на лицата, които извършват трудова дейност по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, не са изплатени или начислени, осигурителните вноски се дължат върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (основание чл. 6, ал.3 от КСО).
С оглед изложеното, ако с договора за управление и контрол, сключен в предвидената от ТЗ писмена форма, е определено възнаграждение, същото, включително когато не е начислено,е доход от трудова дейностпо смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО, върху което се държат осигурителни вноскипо реда на чл. 6, ал. 3 от КСО.
Съдружник в търговско дружество, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството и/или няма определено възнаграждение във връзка с управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд “Пенсии“) на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. По свой избор може да се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл.4, ал.4 от КСО).
Задължението за осигуряване на собствениците или съдружниците в търговски дружества възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване по силата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация образец ОКд-5 до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в универсален пенсионен фонд (за родените след 31.12.1959 г.) в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
На основание чл.33, ал.1, т. 2 отЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България т.е фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни от календарната година (Решение №3 на КС от 8 февруари 2001 г.)По аргумент на противното не са задължително осигурени в НЗОК българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на друга държава.
Въз основа на изложеното, с назначаването на търговски пълномощник не отпада задължението за внасяне на осигурителни вноски за фондовете на ДОО за управителя на дружеството, независимо от това, че не пребивава на територията на Република България.
При условие, че управителя е лице с двойно гражданство, едното от които е българско и пребивава в страната по – малко от 183 дни през една календарна година, за него не се дължат здравноосигурителни вноски на основание чл. 33,
ал. 1, т. 2 отЗЗО.
По втори въпрос:
Търговският пълномощник не е изпълнителен директор или управител. Липсват изрични нормативни изисквания какъв да бъде договорът с търговския пълномощник, но в практиката се използват като форма както граждански, така и трудови договори.
Ако има сключен трудов договор с дружеството, търговският пълномощник трябва да се осигурява по реда на чл. 4, ал.1, т.1 от КСО.
Ако с него е сключен граждански договор, неговото осигуряване следва да се провежда по реда, регламентиран в чл. 4, ал. 3, точки 5 и 6 от КСО и 40, ал. 1,т. 3 от ЗЗО.
Съгласночл. 4, ал. 3 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
?лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО);
?лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
На основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО за лицата, работещи без трудово правоотношение се внасят здравноосигурителни вноски от възложителя, както следва:
? ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2аи получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал. 5 (чл .40, ал. 1, т. 3, буква „а”);
?ако са осигурени по реда на т. 1, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „б”).