прилагането на разпоредбите на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 54 и чл. 94 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) при осребряване на имущество от масата на несъст

Изх. № 92-00-1214
Дата:21.12.2016 год.
ДОПК, чл. 264;
ЗБН, чл. 54;
ЗБН, чл. 94;
ТЗ, чл. 722.
ОТНОСНО: прилагането на разпоредбите на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 54 и чл. 94 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) при осребряване на имущество от масата на несъстоятелността
Във връзка с Ваше писмо, постъпило с вх. № 92-00-1214/25.11.2016 г. по описа нанаотносно прилагането на разпоредбите на чл. 264 от ДОПК, чл. 54 и чл. 94 от ЗБН, Ви уведомявам за следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Съгласно чл. 264, ал. 2 прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на
издаден или заверен от общината документ за платен данък върху превозното средство по Закона за местните данъци и такси, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство.
Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
Съгласно ал. 5 на чл. 264 от ДОПК на държавата и общината не могат да се противопоставят действията по ал. 1 и 2, извършени в нарушение на ал. 4.
Видно от гореизложеното, разпоредбата на чл. 264 от ДОПК е приложима при облигационните отношения на прехвърлителя/отчуждителя с неговите контрагенти в гражданския оборот и когато същият е длъжник за публични вземания, разпоредбата има за цел да гарантира тяхното погасяване.
Производството по банкова несъстоятелност, развиващо се по реда на ЗБН, е специално изпълнително производство, което има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Публичната продан, уредена в ЗБН, представлява способ за универсално принудително изпълнение чрез осребряване на имуществото на обявената в несъстоятелност банка с цел да се удовлетворят нейните кредитори от събраните средства. Имуществото на несъстоятелната банка, включително недвижимите имоти в масата на несъстоятелността, се реализират по реда на ЗБН, респективно получените от осребреното имущество парични средства се разпределят съгласно специалните правила, предвидени с разпоредбата на чл. 94 от
ЗБН. Съгласно чл. 94 от ЗБН при извършване на разпределение на осребреното имущество, текущите публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други, и вземания, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се изплащат на седми ред съгласно чл. 94, ал. 1, т. 7 от ЗБН.В тази връзка, разпоредбата на чл. 94 от ЗБН е специална по отношение на разпоредбите на ДОПК, регламентиращи индивидуалното принудително събиране на публичните вземания. За сравнение в производството по търговска несъстоятелност по реда на Част четвърта „Несъстоятелност“ от Търговския закон, съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1 при извършване на разпределение на осребреното имущество публичноправните вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се удовлетворяват на шести ред (чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ), а на седми ред вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа (чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ). В този смисъл е и съдебната практика в производствата по търговска несъстоятелност, например в Определение № 46 от 28.01.2014 г. по въззивно частно търговско дело № 727/2013 г. на Окръжен съд Шумен е постановено, че „вземанията на общината следват определен ред в зависимост от това дали са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност – чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ или са възникнали след това – чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Тези норми ясно указват в какъв ред следва да бъдат извършени плащанията към кредиторите. Отказът да бъде изповядана сделка, с която се осребрява имущество на обявеното в несъстоятелност дружество, поради това, че не са платени публично правни задължения, може да доведе до изменение на установения ред за удовлетворяване на кредиторите, като по този начин ще бъде удовлетворен предпочтително кредитор от по-долен ред.“. Аналогични са изводите на съдилищата, постановени в Определение от 23.06.2010 г. по в.ч.гр.дИзх. №
1071/2010 г. на Окръжен съд – Варна, Определение № 285 от 25.04.2014 г. по въззивно ч.гр.дИзх. № 242/2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик, Определение от 29.09.2011 г. по ч.гр.дИзх. № 448/2011 г. на Окръжен съд – Сливен.
Относно прилагането на разпоредбата на чл. 54 от ЗБН, регламентираща обхватана разноските по несъстоятелността по отношение на задълженията за заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци върху недвижимите имоти от масата на несъстоятелността, реализирани в производството по банкова несъстоятелност, следва да се отбележи, че дефинирайки изрично обхвата на разноските по несъстоятелността, разпоредбата на чл. 54 от ЗБН създава привилегия на вземанията за разноски спрямо останалите вземания на кредиторите на длъжника. При извършване на разпределение на осребреното имущество, вземанията за разноски по несъстоятелността се погасяват на трети ред съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН. Съгласно чл. 54, т. 3 от ЗБН като разноски по несъстоятелността законодателят е определил разходите, свързани с попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността. В тази връзка, заплащането на местен данък и такса битови отпадъци за недвижимите имоти на несъстоятелната банка не може да бъде квалифицирано като разход, свързан с попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността. Като създаваща привилегия, в случая с право на предпочтително удовлетворяване на разноските по несъстоятелността спрямо останалите вземания, подлежащи на изплащане при извършване на разпределение на осребреното имущество, разпоредбата на чл. 54, т. 3 от ЗБН не подлежи на разширително тълкуване, поради което същата е неприложима в настоящия случай.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/БОЙКО АТАНАСОВ/’

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *