Изх. № 53-04-48
04.03.014 г.
ДДС,чл.21, ал.2
ДДС, чл.21, ал.5, т.1
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпилописмено запитване относноприлагането на разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
ЕООД извършва дейност, свързана с онлайн продажба на „семпъл библиотеки”. Това е продукт, който съчетава в себе си софтуер, интелектуална собственост и изпълнителски права. Продуктът е приложение за вече създаден софтуер, разработено и програмирано от екип на дружеството. За да могат клиентите да използват„семпъл библиотеката” трябва да притежават софтуерния продукт на дружеството Native Instruments, т.еЕООДразработватака нареченото допълнително приложение за даден софтуер.
От гледна точка на интелектуалната собственост това приложение освен специално написан програмен код, има и оригинален дизайн и лого, както и уникална музикална концепция.
При всеки един от звукозаписите, дружеството подписва договори с всеки от изпълнителите-музиканти, че те отстъпват изпълнителските си права на продуцента (ЕООД). Клиентите, които купуват приложението се съгласяват с общите условия, че закупувайки един продукт те не купуват физически тази „семпъл библиотека”, а купуват лиценз, на базата на който да използват тези виртуални музикални изпълнения в произведенията си.
2. ЕООДизвършва звукозаписи на филмова музика за страната и чужбина. В нея клиентите, предоставят своята музика (на ноти) и след това тя бива записвана и изпълнявана от български музиканти в български студия. След подписването на договор, клиентът придобива всички права върху този продукт. ЕООДпродава изпълнителските права на своите клиенти. Готовият продукт се изпраща по интернет.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. При продажба на посочения продукт по казус 1 на физически и/или юридически лица, които не са установени в Европейския съюз (ЕС), дружеството следва ли да начислява ДДС?
2. В посочения случай по казус 2, когато клиентът е юридическо или физическо лице, което не е установено на територията на ЕС, доставките следва ли да се облагат с 20% ДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроситеи относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По отношение на извършваните от дружеството доставки в двата казуса са приложими нормите на чл.21, ал.2 от ЗДДС, респективно чл.21, ал.5, т.1 и т.2 от ЗДДС.
По първи и втори въпрос:
В §1, т. 25 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което “стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Стока по смисъла на чл.5 от ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че българското дружество доставя на своите клиентите (физически и юридически лица) лиценз за специализирано приложение, което се предоставя по интернет.Поради това би следвало да се приеме, че в случая се извършва доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, а не доставка на стока (стандартен софтуер) по смисъла на закона.
Основният принцип за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в чл.21 от ЗДДС. Според разпоредбите на чл. 21 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга зависи от статута на получателя. Мястото на изпълнение се определя в зависимост от това дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице (лице, което не извършва независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС).
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДСмястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Когато получателят е данъчно задължено лице, разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение на услугата, е където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключение от общите правила на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДДС се съдържа в разпоредбата на чл.21, ал.5, т.1 и т.2, буква „а” от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал.5, т.1 и т.2, буква „а” и буква „к” от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
2. доставяните услуги са: предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер или услуги, извършвани по електронен път.
По смисъла на §1, т. 14 от ДР на ЗДДС „услуги, извършвани по електронен път” са:
а) предоставянето на пространство в интернет, доставката на носители на съдържание в интернет (хостинг), дистанционната поддръжка на програми и апаратура по електронен път;
б) доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път;
в) предоставянето на изображение, текст и информация и на достъп до бази данни по електронен път;
г) предоставянето на музика, филми и игри, в т.ч. лотарийни, хазартни игри и игри с парични и предметни награди, предоставяни по електронен път, както и на политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и прояви;
д) предоставянето на дистанционно обучение по електронен път.
Предвид гореизложеното, в случаите когато дружеството предоставя услуги на данъчно задължени лица, установени извън ЕС на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС лицето не следва да начислява данък, тъй като мястото на изпълнение на доставката е извън територията на България, т.е. там където е установен получателя. В тази връзка, във фактурата, с която се документира доставката, като основание за неначисляване на ДДС се посочва разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Когато получатели на услугите са данъчно незадължени физически лица, установени извън ЕС и доставките са свързани с прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер или с услуги, извършвани по електронен път, по силата на специалната разпоредба на чл.21, ал.5, т.1 и т.2, б.”а” и б.”к” от ЗДДС, мястото на изпълнение също е извън територията на страната. В тези случаи, дружеството доставчик не следва да начислява ДДС.
‘