5-20-00-397/24.09. 2015 г.
ДДС, ЧЛ.45, АЛ.4
ДДС, ЧЛ.173, АЛ.6
ДДС, ЧЛ.174
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване относноприлагането на разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването не е изложена фактическата обстановка. Поставен е въпрос относно прилагането на чл.173 от ЗДДС във връзка със сключен договор за наем на апартамент с Посолството на ……………
Предвид поставениятвъпрос иотносиматакъмнегонормативнауредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 173, ал. 6 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал и Република България не е държава домакин на тези лица. Според определението в § 1, т. 5, б. “б” от ДР на ППЗДДС “държава домакин“ е приемащата държава – за дипломатическите и консулските представителства.
В случая получател по доставката, свързана с отдаване под наем на недвижим имот, намиращ се на територията на страната е посолството на ……….., аРепублика България е приемаща държава, съответно държава домакин, по смисъла на § 1, т. 5, б. “б” от ДР на ППЗДДС, поради което разпоредбата на чл. 173, ал. 6 от ЗДДС е неприложима.
Съгласно чл. 174 от ЗДДС начисления данък върху добавената стойност за доставки, по които получатели са дипломатически и консулски представителства се възстановява по реда на Наредба Н-14 от 27. 09. 2006 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал.
В чл.3 от Наредба Н 14 от 27.09.2006 г. изчерпателно са изброени стоките и услугите, за които дипломатическите представителства имат право на възстановяване на ДДС. Предоставянето на услуги по наемане на недвижим имот не е сред изрично изброените доставки, за които посолствата имат право на възстановяване на данък върхудобавената стойност.
Извън гореизложеното в ЗДДС се съдържат общи разпоредби, с които е уредено освобождаването от данък на определени доставки.
Освободени доставки по смисъла на ЗДДС са изрично изброените доставки в глава четвърта от същия закон.
Отдаването по наем на недвижим имот по принцип е облагаема доставка по чл.12 от ЗДДС.
Изключение от това правило е предвидено в чл.45, ал.4 от ЗДДС, съгласно който освободено от облагане с ДДС е отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
От договорът, приложен към запитването и видно, че страни по него са „Г..” ООД и посолството на ……., като не е посочено за какви цели ще бъде използван от наемателя недвижимият имот. Поради това не може да се направи заключение, че апартаментът ще се използва за жилище на физически лица. В тази връзка доставката не следва да се счита за освободена и подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘