5-20-00-451/29.09.2015 г…
ДДС, ЧЛ.111А, АЛ.2 И АЛ.4
ДДС, ЧЛ.113, АЛ.11
.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„Б..” ООДе регистрирано за целите на ДДС в Република Австрия, също така има и ДДС номер издаден от Националната агенция за приходите. Дружеството произвежда и разпространява технически азотни продукти и торове. Като продава от посочените продукти и на получатели, намиращи се на територията на Република България. Дружеството ползва редица услуги – транспорт, спедиция, митническо агенство и др., за които получава фактури от съответните доставчици.
„Б..” ООД ще въведе система и процедура за самофактуриране по реда на чл.113, ал.1 от ЗДДС, при която в качествотона получател по определен вид доставки, да може да издава фактури от името и за сметка на доставчика.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Трябва ли споразумението по чл.113, ал.11 от ЗДДС да се сключи преди започване на дейността по самофактуриране, съответноли да съдържа единствено реквизитите, посочени в чл.79а, ал.6 от ППЗДДС?
2. Има ли ограничение относно срока за който се сключва споразумението по чл.113, ал.11 от ЗДДС?
3. Следва ли и двете страни по сключеното споразумение за самофактуриране да са данъчно задължени лица, установени на територията на страната, да са регистрирани по ЗДДС и да са извършвали независима икономическа дейност преди сключване на споразумението?
4.Допустимо ли е издаване на фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика, когато доставчикът е установен на територията на страната, а получателя е лице, установено на територията на Австрия?
..Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
..По първи въпрос:
..Във връзка с транспониране на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС с чл. 111а от ЗДДС (в сила от 01.01.2013 г.) са въведени нови правила за документиране на доставките, като се урежда приложимото законодателство по отношение изискванията към фактурите.
Общият принцип за документиране на доставките е, че същите седокументират по законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставките. Това означава, че по реда на ЗДДС се документират доставките с място на изпълнение на територията на страната.
Изключение от общото правило е въведено с разпоредбата на чл. 111а, ал 2 от закона, съгласно която документирането на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на ЗДДС, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.111а, ал. 4 от ЗДДС в случай, че фактурата се издава от получателя по доставката от името и за сметка на доставчика (самофактуриране), приложение ще намери общото правило, че изискванията към фактурата се определят от законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
В съответствие с цитираните разпоредби, ако български доставчик, който отговаря на изискванията на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС е упълномощил получателя да издаде фактура, няма да се приложат изискванията на ЗДДС, а тези на другата държава членка, където е мястото на изпълнение на доставката. Когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката /чл. 79б, ал. 1 от ППЗДДС/.
Разпоредбата на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС регламентира условията, при които е възможно издаването на фактура от получателя по доставката от името и за сметка на доставчика (самофактуриране), а именно наличие на предварително споразумение между двете страни и договорена процедура за приемане на фактурите от доставчика. От текста на посочената разпоредба е видно, че за прилагането на режима на самофактуриране от получателя по доставкатае необходимо да е налице споразумение между доставчика и получателя, което е сключено предварително и договорена процедура между двете страни за реда, по който ще се приемат фактурите от доставчика. Споразумението се счита за предварително, когато е сключено преди началото напроцеса по самофактуриране.
Според разпоредбата на чл.79а, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), когато доставчикът и получателят са данъчно задължени лица, установени на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на Р. България, документирането ( включително самофактурирането) се извършва по реда на ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС.
Съгласно чл.79а, ал.6, т.1- т.7 от ППЗДДС, споразумението по ал.1съдържа най-малко следната информация информацията:
1. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на получателя;
2. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика;
3. срок, за който се сключва споразумението;
4. съгласие на доставчика да приема фактурите, издавани от получателя от името и за сметка на доставчика;
5. начин, по който доставчикът ще уведомява получателя за неприемане на издадените от получателя от негово име фактури;
6. съгласие на доставчика да не издава фактури за доставките, обхванати от споразумението;
7. задължение на доставчика за незабавно уведомяване на получателя при прекратяване на регистрация по ДДС.
По втори въпрос:
С измененията в Правилника за прилагане на ЗДДС ( ДВ, бр.20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) отпада едногодишния срок на споразумението и ограничението при прилагане на чл.113, ал.11 от ЗДДС за някои видове доставки.
Съгласно чл.79а, ал.14 от ППЗДДС споразумението се прекратява при: изтичане на срока, предвиден в него; по взаимно съгласие на страните; едностранно от доставчика или получателя.
В чл.79аот ППЗДДС е дадена възможност страните сами да определят условията на предварителното споразумение и процедурите за приемане на всяка фактура между доставчика и получателя (чл.79а, ал.5 от ППЗДДС).
Според разпоредбата на чл.79б, ал.8 от ППЗДДС, при необходимост страните по предварителното споразумение трябва да представят доказателства за него и за процедурата по приемане на фактурите и известията към тях.
По трети въпрос:
В разпоредбата на чл. 111а, ал 2 от закона е регламентирано, че документирането на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на ЗДДС, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
Изключение от горепосочената разпоредба е предвидено в чл.111а, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който, ако фактурата се издава от получателя по доставката от името и за сметка на доставчика (самофактуриране), приложение ще намери общото правило, че изискванията към фактурата се определят от законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката /чл. 79б, ал. 1 от ППЗДДС/. Съгласно ал.5 от същата разпоредба, при доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Мястото на изпълнение на доставка на услуга, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Документирането на доставките на услуги с място на изпълнение по чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато е налице случай на самофактуриране, съгласно чл. 79б, ал. 5 от ППЗДДС следва да се извърши по правилата на законодателството на държавата – членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
По четвърти въпрос:
В случая следва да се има предвид изразеното становище по първи въпрос, според което издаването на фактура или известие към фактура от получателя по доставката, от името и за сметка на доставчика е допустимо при условие, че е сключено предварително споразумение между двете страни и ако е налице процедура за приемане на всяка фактура от доставчика. Документирането на доставките се извършва съгласно чл.79б от ППЗДДС по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката…
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.