Изх. № 53-04-555/29.09.2016 г.
ЗДДС- чл.3, ал.1; чл.26, ал.2; чл.27, ал.3, т.1; чл.45, ал.1; чл.69, ал.1; чл.70, ал.1; чл.73, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №53-04-555/…08.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„EEE” АД е едноличен собственик на дяловете на „MMМ“ ЕООД. „EEE” АД e извършило продажба на дяловете на „MMM“ ЕООД на дружеството „ККК“ АД.
„МММ“ ЕООД (дъщерно дружество) притежава дълготрайни материални активи, които се ползват от „ККК“ АД (дружество майка) под наем за извършване на дейността му.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли „МММ“ ЕООД (дъщерно дружество) да издава фактура за наем и да начислява данък към „ККК“ АД (дружество майка) по отношение на използваните ДМА от дружеството майка ?
2. Възниква ли за „ККК“ АД право на приспадане на данъчен кредит за получените услуги /наем на ДМА/ ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Предвид обстоятелството, че поставяте въпроси, свързани с правата и задълженията на две трети лица – „ККК“ АД и „МММ“ ЕООД, настоящото становище е с принципен характер.
В случая се касае за самостоятелни правни субекти – „ККК“ АД и „МММ“ ЕООД, които са явяват данъчно задължени лица по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС. От това следва, че за извършваните между дружествата доставки на стоки и/или услуги по смисъла на чл.5, чл.6, чл.8 и чл.9 от ЗДДС се дължи данък, когато същите представляват облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от закона.
Доколкото отдаването под наем на активи (с изключение на наема на недвижим имот за жилищни нужди на физическо лице, което не е търговец и наема на земя по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗДДС) не попада в обхвата на освободените доставки по глава четвърта от ЗДДС, то за отдаването под наем на ДМА от „МММ“ ЕООД на „ККК“ АД следва да бъде начислен данък. На основание чл.86, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред.
Доколкото не е конкретизирано естеството на ДМА, които са предмет на наемното правоотношение между двете дружества, то дирекция ОДОП не може да изрази конкретно становище.
„ККК“ АД и „МММ“ ЕООД са и свързани лица по смисъла на §1, т.34 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС. Разпоредбата препраща към §1, т.3, б. „г“ от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е посочено, че свързани лица са лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество.
Общото правило на определянето на данъчната основа се съдържа в разпоредбата на чл.26, ал.2, изр. първо от ЗДДС – Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. С оглед на обстоятелство, че „ККК“ АД и „МММ“ ЕООД са свързани лица, данъчната основа на доставката ще е пазарната цена на наемната услуга в случай, че е налице някоя от хипотезите на чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се има предвид следното:
Условията и реда, както и ограниченията, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит, са регламентирани в разпоредбите на чл.68 – 72 от ЗДДС.
Съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления данък при внос на стоки по чл.56 и 57;
3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
В разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗДДС са посочени ограниченията, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл.70, ал.1, т.2 от закона,правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Като допълнение на гореизложеното е разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗДДС, където е регламентирано, че регистрираното лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. От това следва, че за получените стоки или услуги, които ще бъдат използвани както за облагаеми, така и за освободени доставки, ще възникне право на частичен данъчен кредит.
Следва да се има предвид, че правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от предназначението на стоките/услугите, т.е от значение е дали същите ще се използват за облагаеми или за освободени доставки.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘