Изх. № 53-02-128
15.06. 2012 г.
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е извършило вътреобщностна достака на метална конструкция на данъчнозадължено лице, регистрирано по ДДС в Австрия. За получения аванс дружеството е издало проформа фактура.
Във връзка с доставката клиентът предявява претенции, като отказва да заплати окончателната сума по доставката и издава фактура на българското дружество за разходи, които е направил по коригиране на детайли на конструкцията.
Дружеството оспорва претенциите на австрийския контрагент и счита, че фактурираните му разходи са нереални.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Може ли дружеството да търси по съдебен ред незаплатения остатък по доставката?
2.Задължено ли е дружеството да отрази фактурата издадена му от австрийското дружество, за услуги които не са получени или договорени?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тяхнормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Спорове по облигационни взаимоотношения възникнали между страните основани надоговор са извън компетентността на НАП.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично в закона е предвидено, че плащанията за лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката.
Неустойките са елемент на данъчната основа само, когато са получени от доставчика инямат обезщетителен характер.
Неустойките дължими от доставчика на получателя по доставката във връзка с неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия различни от договорените между страните нямат характер на плащане по доставката.
В конкретният случай, от изложените в запитването обстоятелства и предвид липсата на договор, може да се предположи, че издадената фактура от австрийското дружество касаенеустойка, дължима от доставчика във връзка със некачествено изпълнениена договора,имаща за цел да обезщети възложителя за вредите от това лошо изпълнение.
В случай, че в процеса на спора се установи, че фактурираната сума има характер на неустойка за лошо изпълнение, следва да имате предвид, че неустойката няма характер на доставка и върху нейния размер не следва да се начислява ДДС, съответно не следва да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
‘