прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. №53-04-804
24.11. 2016 г.
чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-04-232/21.10.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„И“ ООД е регистрирано по ЗДДС и предоставя услуги в сферата на информационните технологии. По поръчка на дружество, регистрирано за целите на ДДС в Словакия „И“ ООД е разработило информационна система, която се използва в Словакия. Във връзка с посочената информационна система, „И“ ООД е подписало договор за дистанционна поддръжка на продукта и всеки месец издава фактура на стойност 178.00 евро без ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли „И“ ООД да начислява данък върху добавената стойност в издаваната фактура за дистанционна поддръжка на информационната система?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Видно от определението, за да бъде една доставка облагаема за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания”.
Общия ред за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга е уреден в чл. 21 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 2от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид изложеното, за данъчното третиранепо ЗДДС на извършваните от „И“ ООД доставки на услуги е от значение качеството на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и определяне намястото на изпълнение на доставката.
Данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В следващите алинеи на чл. 3 е посочено кои дейности се определят като независима икономическа дейност и кои не се третират като такава. Съгласно ал. 2 независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В случай, че получателят на услугата има качеството на данъчно задължено лице, ще е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение на доставката следва да се определи там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък.
В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
Съгласно член 18, ал. 2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Предвид изложеното във фактическата обстановка на запитването, че дружеството – получател, установено в Словакия, е предоставило ИН за целите на ДДС, издаден в Словакия, то за извършването на посочените в запитването услуги се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и доставката не е облагаема по реда на чл. 12 от ЗДДС, а се определя като такава, с място на изпълнение извън територията на страната, поради което „И“ ООД не следва да начислява данък в издаваната фактура, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар