прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавеното стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-00-88
04.04.2013 г.
ДДС, ЧЛ.17, АЛ.1
ДДС, ЧЛ.28, АЛ.1
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите наЗакона за данъка върху добавеното стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружество „Д” ООД е установено на територията на страната и е регистрирано по ЗДДС. Дружеството продава стоки на свои контрагенти от трети страни. Във връзка с поръчка от клиент от Венецуела, „Д” ООД ще закупи стоки от български производител дружество „А” (регистрирано по ЗДДС). Тези стоки дружество „Д” ООД ще продаде на клиент от Венецуела.
Стоките, предмет на доставката ще се превозват от територията на България до място, находящо се в трета страна. Превозът ще се извършва отдружество „А” или за негова сметка. Собствеността върху стоката ще се прехвърлиот доставчика дружество „А” на купувача „Д” ООД при пристигане на стоката на пристанище във Венецуела. Там „Д” ООД ще прехвърли собствеността върху стоките на чуждестранния клиент.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Възможен ли е директен износ на стоките от доставчика дружество А, като то е продавач и износител, дружество „Д” ООД е купувач, а получател е клиента от Венецуела. Каква е приложимата ставка по ЗДДС за доставката между дружество „А” и „Д” ООД, при положение, че стоките се транспортират от територията на страната до трета страна за сметка на доставчика дружество „А”? Ако е възможен директен износ, какви са придружаващите документи за доказване на износ?
2. Каква е приложимата ставка по ЗДДС към доставката между „Д” ООД и клиента от Венецуела, купувач на стоките? За доказване на доставката с какви документи следва да разполага дружеството доставчик, освен фактура, при положение, че мястото на изпълнение на доставката /между „Д” ООД и клиента от Венецуела/ е извън територията на страната?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите иотносимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Видно от изложената в запитването фактическа обстановка, в случая са налице две последователни доставки. Предмет на доставката е една и съща стока. Транспортът ще се извърши от доставчика /или за негова сметка/.
По отношение на първата доставка:
За целите на ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока се определя според правилата, регламентирани в чл.17 от ЗДДС.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от ЗДДС. На основание чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В зависимост от обстоятелството, към коя от двете последователни доставки се отнася транспорта, мястото на изпълнение за едната от тях ще се определи по реда на чл.17, ал.2 от ЗДДС, а за другата по чл.17, ал.1 от ЗДДС.
За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на доставката е необходимо да са изпълнени регламентираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
– да се извършва доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
– да се извършва доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Задоказване на доставка по чл.28, т.1 и т.2 от ЗДДСна основаниечл.21, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2. фактура за доставката;
3. документ за превоза на тези стоки.
При условие, че доставчика по първата доставка транспортира стоките и удостовери извършването на доставката с документите, предвидени в чл.21, ал.1 от ППЗДДС и ако прехвърлянето на собствеността върху стоките на купувача от Венецуела не е извършено на територията на страната, преди осъществяването на превоза, то за първата доставка (с доставчик) дружество „А”ще е приложима нулева ставка на данъка по чл.28, ал.1 от ЗДДС.
По отношение на втората доставка:
При наличие на горепосочените обстоятелства, за втората доставка по която доставчик е „Д” ООД, мястото на изпълнение ще се определя по реда на чл.17, ал.1 от ЗДДС и ще е извън територията на страната. По силата на чл.86, ал.3 от ЗДДСдоставчика /„Д” ООД/ не следва да начислява данък.
За документиране на доставката се прилагат общите правила на ЗДДС. В случая, доставчика ще издаде фактура, в която като основание за неначисляване на данък ще посочи разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар