5_20-00-87/01.04.2014 г.
Чл. 18, ал.1 от ЗДДФЛ;
Чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ;
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. № …… относноприлагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
През 2011 г. е прекратен трудовият договор на физическо лице. Лицето е оспорило по съдебен път заповедта на работодателя, вследствие на което същата е отменена с влязло в сила съдебно решение. С решението уволнението е признато за незаконно и на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 6 месечни заплати по реда на чл.225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Обезщетението е изплатено през м. ноември 2013 г. В същата година физическото лице е навършило възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), поради което лицето не е възстановено на работа, а са предприети действия във връзка с пенсионирането му. На основание чл.223, ал.3 от КТ,през м. ноември 2013 г. работодателят е изплатил на лицето обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца. Лицето е пенсионер по болест.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Облагаем доход по реда на ЗДДФЛ ли е обезщетението за неправилно уволнение по реда на чл.225 от КТ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросъти относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
І. Относно облагането на обезщетението по чл.225 от КТ:
На основание чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно ал.2 на същия член, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-ниско платена работа, той има право на разликата в заплатите.
Според регламента на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението почл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал.2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице.
Следователно, тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
При изплащането на обезщетението работодателят е длъжен да удържи и внесе в бюджета дължимия данък и съответно да издаде служебна бележка по чл.45, ал.2 от ЗДДФЛ.. Ако лицето през 2013 г. е придобило доходи само от трудови правоотношения, включително и обезщетението по чл.225 от КТ, то не е длъжно да подава годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.50, ал. 1, т.2 от ЗДДФЛ.
ІІ. Относно облагане на дохода от лихви:
Следва да имате предвид, че доходът от лихва, изплатен на физическо лице, във връзка с обезщетение по чл. 225,ал. 1 и ал. 2 от КТ представлява облагаем доход, тъй като не е необлагаем по смисъла на ЗДДФЛ или друг закон. Облагаемият доход от лихви, независимо от основанието за получаването му, както и годишната данъчна основа се формират по специален ред, а именно по реда на чл. 35 и 36 от ЗДДФЛ. За доходите, подлежащи на облагане по този ред не се удържа и/или внася авансов данък, но същите участват при формирането на общата годишна данъчна основа и се декларират от физическото лице в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.45, ал.7 от ЗДДФЛ предприятието – платец на доходи от други източници по чл.35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода.
В този случай, лицето е длъжно да подаде ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
На основание чл.13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛприсъдените обезщетения за разноски по съдебни дела не са облагаеми.
ІІІ. Относно ползване на данъчни облекчения:
Тъй като в запитването не са посочени датата на издаване на решението на ТЕЛК и срокът на решението, дали решението е представено пред работодателя за да се ползва месечното облекчение по реда на чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ, отговаряме принципно:
Съгласно чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи по чл.17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920,00 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
При авансовото облагане на получените доходи от трудови правоотношения месечната данъчна основа по чл.42, ал.2 на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660,00 лева, включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението (чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ).
За да ползва данъчното облекчение лицето следва да разполага с валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК/ДЕЛК. За да е валидно експертното решение следва да обхваща част от годината на ползване на данъчно облекчение в срока на действието си, т.е. решението да е влязло в сила и да не е изтекъл срокът на определената с него инвалидност, да е издадено с пожизнено определена степен на неработоспособност, нормативен акт да му предава такова действие по отношение на всички институции и лица или норма от данъчен закон да му делегира такова действие за целите на облагането.
В случая, при положение, че работодателятне е намалил месечните данъчни основи с данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ при авансовото облагане на получените доходи от трудови правоотношения, то следва да се има предвид, че на основание чл.23, т.1 от същия закон, лицето може да ползва данъчното облекчение като подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към която следва да приложи копие на валидно решение на ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК.
На основание чл.54, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
Моля, при следваща кореспонденция с дирекция ОДОП …. да посочите електронен адрес за връзка.
‘