Изх. № 20-00-113
24.03.2015г.
ЗДДФЛ – чл. 5, чл. 37, ал. 1
ЗДДС – §1, т. 2 от ДР
В дирекция ХХХ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-113/11.03.2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Клиент на дружеството, от чието име е отправено запитването, е местното юридическо лице ХХХХ с ЕИК ХХХХХ, регистрирано за целите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Последното в качеството си на посредник във връзка с продажба на картина, собственост на физическо лице от Кралство Испания, е получило плащане по банков път от купувач – физическо лице от Мексико, включващо както стойността на картината, така и дължимата комисиона. Картината не е придобивана отбългарския търговец. Същият е превел на испанското лице стойността на картината, като е задържал съгласно сключения договор за посредничество дължимото комисионно възнаграждение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Как се третира от гледна точка на ЗДДФЛ доходът от продажба на картина, изплатен от местно търговско дружество на чуждестранно физическо лице (ЧФЛ)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Изложените в запитването факти навеждат на извода, че по отношение на българския търговец е налице косвено (непряко) посредничество, при което той е действал като комисионер – от свое име (без да придобива собствеността върху картината – обект на продажбата), но за сметка на собственика – ЧФЛ. При наличието на тази хипотеза считаме, че местното дружество не се явява платец на доход на ЧФЛ, а по-скоро се касае за разчетни взаимоотношения. Въпреки това и поради обстоятелството, че не е приложен договорът за посредничество, сключен между българския търговец и физическото лице от Испания, допускаме, че българското предприятие е изплатило доход на ЧФЛ от Испания.Зацелите на отговора възприемаме, че се касае за ЧФЛ по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ, за което полученият доход от продажба на картина не произтича от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България (например от упражняване на свободна професия художник в ателие на територията на страната). Така изплатено възнаграждение от българското предприятие на ЧФЛ, се явява доход от продажба на произведение на изкуството. По силата на препращащата разпоредба на §1, т. 10 от ДР на ЗДДФЛ, легалната дефиниция на понятието „произведение на изкуството” се съдържа в § 1, т. 20 от ДР на ЗДДС.В обхвата на изброените в буква „а” произведения на изкуството попадат картините, „направени изцяло от ръката на художник”. Доходите от продажба на произведения на изкуството,начислени или изплатени от местно юридическо лице в полза на ЧФЛне попадат в обхвата на доходите по чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на част трета от с.з. Следователноплатецът на дохода не следва да удържа и внася данък върхудължимото на ЧФЛ възнаграждение.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘