Изх. № 23-22-2205
12.01.2015 г.
ЗДДФЛ – чл. 45, ал. 4
ДОПК – чл. 129, чл. 169
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” VVV е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-2205/ 21.11.2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ еподавало за периода от
2008 г. до 2013 г. включително годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които едекларирало само облагаем доход от наем на недвижим имот. Данъчното задължение по подадената през 2009 г. ГДД за придобития доход от наем през 2008 г. не е погасено в законовия срок- 30.04.2009 г. Главницата на просроченото задължение в размер на 3 590, 91 лева е погасена през 2014 година – с вальори съответно от 24.04.2014 г. и от 24.09.2014 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Дължими ли са лихви за неплатеното в срок задължение за данък по ГДД за 2008 г. и защо савансовия данък върху дохода от наем, удържан от наемателя през следващите години, не е погасен дължимият по ГДД за2008 г. данък?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Отправеното запитване касае придобит облагаем доход от наем за данъчната 2008 г. С оглед редакциите на разпоредбите на ЗДДФЛ, действали през този период, по-конкретно чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от закона, задълженода удържа и внася авансово данък е лицето, придобило дохода от наем. Видно от подадената на 22.04.2009 г. декларация, авансов данък не е внасян. Дължимият данък по ГДД за 2008 г., формиран само от придобития облагаем доход от наем по Приложение № 4 е3590,91 лева. Същият не е платен в предвидения в закона срок -до 30.04.2009 г.,поради което и на основание чл. 175 от ДОПК е дължима лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Законната лихва за периода на просрочие – от 01.05.2009 г. до датата на окончателно погасяване на главницата –24.09.2014 г., ев размер на 1965,07 лева и не е издължена до момента съгласно отразените данни в данъчно-осигурителната сметка (ДОС). Лихвата е начислена в съответствие с актовете на МС за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, действали през този период -Постановление№ 72 от 1994 г. и Постановление № 100 от 29.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.
В чл. 169 от ДОПКса регламентирани правилата относно последователността и поредността на погасяване на публичните задължения. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба публичните вземания се погасяват в последователност главница, лихви и разноски.В ал. 4, ал. 5 и ал. 6 на чл. 169 от кодекса (в приложимата редакция в сила от 04.03.2014 г. – ДВ, бр.18 от 2014 г.)са уредени правилата относно поредността на погасяване на публични задължения, установявани от НАП, до започване на тяхното принудително събиране – погасяването на публичните задължения става според датата на възникването им. Първо се погасяват задълженията, чиито срок за плащане изтича най-рано, като към погасяване на лихви за просрочените задължения се пристъпва след погасяване на всички главници.
Приложението на посочените регламенти относно последователността и поредността на погасяване е намерило отражение във Вашата ДОСчрез обвързваненапостъпилата на 24.04.2014 г. сума в размер на 1496,00 лева с главницата на задължението за данък по ГДД за 2008 г. Остатъкът от задължението по тази главницае погасено чрез прихващане с част от постъпилата на 24.09.2014 г. по вашата ДОС сума, до която дата е начислявана и лихва за просрочие. С вальора от24.09.2014 г. е погасено и задължението по главницата за данък по ГДД за 2013 г., като лихва върху дължимия данък е начислявана съответно от 01.05.2014 г. до 24.09.2014 г.По този начин са погасени главниците на данъчните задължения по ГДД за 2008 г. и 2013 г.Съгласно данните от ДОС и в съответствие с посочените по-горе разпоредби на чл. 169 от ДОПК неиздължени към момента са лихвите за просрочие върху главниците на двете данъчни задължения – по ГДД за 2008 г. и2013 г., които възлизат общо в размер на 2026, 32 лева.
Посоченият алгоритъм за погасяване на задълженията в ДОС може да бъде проследен от правоимащото лице посредством ПИК (предоставян безплатно от НАП) или квалифициран електронен подпис.
Във връзка с поставения в писмото въпрос относно прихващане на задължението за данък по ГДД за 2008 г. с превежданите през следващите данъчни периоди авансови вноски от наемателя, следва да поясним, че съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ, удържаните от платеца данъци, подлежат на внасяне в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Това означава, че извършеното плащане се отразява в ДОС на платеца в качеството му данъчно задължено лице, а не на получателя на дохода, поради което тези суми не могат да бъдат срещупоставени и обвързани, респ. прихванати, със задълженията на получателя на дохода. По тази причина с чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ законодателят е вменил задължение на платеца да издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка, с които да удостовери изплатения дохода и удържания данък. Тези документи платецът следва да предостави на лицето, придобило дохода, което от своя страна ги прилага към ГДД съгласно чл. 50, ал. 4 от ЗДДФЛ.
В писмото си твърдите, че лихвите за данък върху дохода от наем по ГДД за 2008 г. не са дължими поради обстоятелството, че сумата за погасяването на главницата „е внесена по друга /сгрешена/ партида”. Тъй като не е посочена тази „друга” партида, допускаме, че е възможно парите да са погрешно преведени, съответно постъпили по ДОС на друго физическо лице. Този факт подлежи на проверка в ДОС по искане на това лице, както и на доказване чрез представяне на платежни документи в съответната ТД на НАП(офис на НАП) по мястото на неговата регистрация- това е по постоянния му адрес . Следва да укажем, че ако действително е допусната грешка при паричния превод, то сумите се явяват недължимо платени и като такива подлежат на възстановяване и/или прихващане по писмено искане на съответното лице, подадено в компетентната ТД на НАП съгласно процедурата, регламентирана в чл. 129 от ДОПК. В този случай недължимо внесените суми за изтеклия период се възстановяват на лицето, по партидата на което са платени без лихва, тъй като плащането е станало не въз основа на акт на орган по приходите (по аргумент на чл. 129, ал. 6 от кодекса).Дори да е налице грешно плащане (по партида на друго задължено лице), Вашето данъчно задължение (включително и лихвите) не отпада. Също така следва да имате предвид, че дори и при текущо внасяне на авансов данък, постъпилите по Вашата ДОС суми ще бъдат обвързвани с просрочените задължения по поредността на възникването им, което означава, че върху непогасените на падеж главници за дължими данъци ще бъдат начислявани лихви.
Обръщаме внимание, че искането за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК се разглежда ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 01 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, като изчисляването на сроковете е по правилата, регламентирани вчл. 22от ДОПК.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК
.
‘