Изх. № 20-00-467/ 30.01.2013 г.
ЗДДФЛ, чл. 8, чл. 37, ал. 1, т. 7
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……,е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-467/ 18.12.2012 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружество е с основен предмет на дейност продажба на хранителни добавки. Продажбите се осъществяват посредством дистрибутори – юридически и физически лица, които получават ежемесечни комисиони в зависимост от реализираната продукция.
Подписани са договори с физически лица – сръбски граждани, които ще извършват продажби на територията на република Сърбия срещу възнаграждение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се облагат с окончателен данък при източника по реда на
чл. 37 от ЗДДФЛ изплатените от българско дружество на сръбски граждани възнаграждения за реализирани продажби на територията на Република Сърбия, както и да се удостоверяват по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ ?
2. Дължат ли се вноски за здравно и социално осигуряване върху изплатения доходна сръбските граждани?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
От съществено значение за данъчния статус на физическото лице по смисъла на ЗДДФЛ е дефинирането му като „местно” или „чуждестранно”. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 4 от с.з. гражданството не е от значение за определяне на дадено физическо лице като „местно” или „чуждестранно”.
От предоставената информация считам, че физическите лица не отговарят на условията на чл. 4 от ЗДДФЛ, и следователно не са местни за данъчни цели в България. Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, като чуждестранни физически лица (ЧФЛ), те са носители на задължение за данъци, когато са придобили доходи от източници в страната. В случай, че възнагражденията на ЧФЛ попадат вобхвата на доходите,изброени в чл. 8 от ЗДДФЛ, то същите следва да се третират като доходи от източник в България и следователно да бъдат обложени по реда на ЗДДФЛ. Доколкото посредническата услуга по реализиране на продукцията не е извършена на територията на страната,изплатеното за нея възнаграждение би попаднало в обхвата на облагаемите само в случай, че е сред изключенията, регламентирани в ал. 6 на чл. 8 от закона. Така например съгласно т. 8 от посочената разпоредба възнагражденията за технически услуги, изплатени в полза на ЧФЛ, са облагаеми с окончателен данък при източника по силата на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. От дефиницията за „възнаграждения за технически услуги”, дадена в т. 9 на § 1 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) във връзка с препращащата норма на §1, т. 8 от ЗДДФЛ следва, че предоставяните консултантски услуги или маркетингови проучвания попадат в обхвата на технически услуги. Въпреки че не е описано естеството на задълженията, произтичащи от сключените договори, приемам, че във връзка с реализиране на продукцията, ЧФЛ извършват както фактически, така и правни действия на територията на Република Сърбия, които включват намиране на клиенти, сключване на сделки, приемане на плащане и т.н. Посочените съображения налагат извода, че хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ е неприложима, тъй като изплатените на ЧФЛ суми не са от източник в Република България по смисъла на чл. 8 от с. з., поради което се явяват необлагаеми при условията и по реда на този закон и не следва да бъдат удостоверявани чрез издаване на сметка за изплатени суми и служебна бележка съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Вторият въпрос е от компетентността на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” приЦУ на НАПи е препратен за изразяване на становище.
‘