Изх. № 20-00-464
06.02. 2015 г.
чл. 47 от ЗДДС
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 82, ал. 2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„ застраховане“ ЕАД е пълноправен член на Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи, което е условие дружеството да предлага покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за чужбина / и „Зелена карта“/.
Щетите на „застраховане“ ЕАД настъпили извън територията на РБългария се обработват от Национални бюра по Зелена карта – сдружения с нестопанска цел и/или от представители по Четвърта автомобилна директива /чуждестранни юридически лица със съответния предмет на дейност, застрахователни компании или компании за уреждане на щети/.
За ликвидация на тези щети дружеството, в качеството си на застраховател по полици „Зелена карта“ възстановява/заплаща от свое име и за своя сметка:
-цялата сума, дължима и изплатена като обезщетение на пострадалата
страна;
-разходинаправениотчуждестранното обработващо дружество за
външни услуги, свързани с обработването на всяка щета;
-неизбежни и необходими съдебни разноски;
-такса за обработка, представляваща процент от размера на обезщетение
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Приложима ли е разпоредбата на чл. 47 от ЗДДС, за разходите, които са изплатени от името и за сметка на компанията и следва ли да се приеме, че изброените разходи попадат в обхвата на застрахователните услуги, като неразделна част от процеса по изплащане на застрахователни обезщетения, съответно са освободена доставка?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението във връзка с доставката следва, че уговореното обезщетение за извършените от доставчикът разходи във връзка с доставката, представлява част от данъчната основа на доставката.
Разпоредбата на чл. 47 от ЗДДС определя като освободена доставка извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането(КЗ) от застрахователи и презастрахователи и от застрахователни брокери и застрахователни агенти.
В конкретния случай, за да се приеме, че посочените услуги са застрахователни, следва да се има предвид практиката на СЕС, която приема, че според общоприетото разбиране за застрахователната сделка е характерно, че застрахователят се задължава срещу авансово изплащане на премия при настъпване на риска, покрит от застраховката, да предостави на застрахованото лице договорената при сключването на договора услуга (Решение от 20 ноември 2003 г. по дело C?8/01 Recueil,Решение от 17 януари 2013 г. по дело С-224/11BGZ Leasing sp. Z o.o.).
Освен това застрахователните сделки предполагат по естеството си съществуването на договорно отношение между доставчика на застрахователната услуга и лицето, чиито рискове са покрити от застраховането, а именно застрахованото лице.
В случай, че извършваните плащания от името и за сметка на застрахователното дружество, нямат характер на самостоятелна доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и доколкото са предназначени за покриване на разходи пряко свързани със конкретно договорена застрахователната услуга, която е освободена по смисъла на чл. 47 от ЗДДС, то на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 във връзка с чл.25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС при изплащане на обезщетението на застрахованото лице, не следва да се начислява ДДС.
От друга страна, следва да се има предвид, че като получател по доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, за дружеството ще възникне задължение за начисляване на данък, съгласно разпоредбите на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от дружеството получател по доставката на услуга. В този случай, следва да се състави протокол по чл. 117, ал.1, т .1 от ЗДДС, който да се отрази в отчетните регистри.
С оглед характера на получената услуга /облагаема или освободена/ и нормата на чл. 47 от ЗДДС, следва да се има предвид, че в чл. 8, ал. 1 от КЗ са определени лицата, които могат да извършват дейностите по този кодекс, както и правилата за извършване на дейност в Република България от застраховател или презастраховател със седалище в друга държава членка.
В конкретния случай, за да се приеме, че дружеството е получател на освободена доставка по смисъла на чл. 47 от ЗДДС с мястото на изпълнение на територията на страната, следва да са изпълнени условията и да е спазен реда, регламентиран в Кодекса за застраховането, в противен случай е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.’