5_Изх. № 23-22-3535/ 30.01. 2013 г.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 10
КСО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-3535/15.12.2012 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДВКПОВ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
През 2012 г. работодател е изплатил на два пъти парична помощ за лечение на работник за сметка на социалните разходи на предприятието и в съответствие с действащия колективен трудов договор. Стойността на предоставената помощ е в размер до стойността на консумативите, използвани при извършените първична и вторична хирургични коремни интервенции, съгласно представените фактури и медицинска епикриза.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се третират като „еднократна помощ за лечение” по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ изплатенитепрез2012година парични суми от работодателя на работника за лечение на конкретно заболяване ?
2. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски върху изплатената помощ за лечение?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 24, ал.2, т.10 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи – до стойността на лечението. Видно е, че за да е изпълнен фактическият състав на цитираната разпоредба, следва едновременно да са налице следните условия:
-предоставената помощ да е еднократна;
-помощта да е предназначена за лечение на работник/ служител;
-помощта да е за сметка на социалните разходи;
-предоставената помощ да е до стойността на лечението.
Във връзка с изброените условия, сеналагат следните уточнения:
– като еднократна следва да се третира помощта, предоставена за лечение на определено заболяване. Съгласно утвърдената практика на НАП като еднократна се третира и предоставената на части помощ при необходимост отпродължително лечение.
– възприетият в ЗДДФЛ подход за лимитиране на размера на помощта (до стойността на лечението на съответния работник/служител) обуславя необходимостта стойността на лечението да се удостоверява с документи.
– по аргумент от §1, т.34 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), начинът на разпределение и използване на средствата за социални разходи на предприятието следва да е определен по реда на Кодекса на труда (КТ) или от ръководството на предприятието.
Предвид гореизложеното, считам, че изплатената на два пъти през годината и за сметка на социалните разходи парична помощ от работодателяна работник за продължително лечение на определено негово заболяване и в размер до стойността на лечението (в конкретния случай до стойността на използваните консумативи за двете хирургични интервенции), попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ. Следователно полученият от лицето доход под формата на еднократна помощ за лечение неследва да севключва в облагаемия доход от трудови правоотношения.
По втори въпрос
На основание чл. 2, ал. 1 отНЕВДВКПОВ осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в пари или в натура.
Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития (чл.2, ал. 2 от НЕВДВКПОВ).
От изложената фактическа обстановка е видно, че изплатените на работника за сметка на социалните разходи суми за закупени консумативи за операция имат случаен характер, поради което върху тях не се дължат осигурителни на основание чл.2, ал. 2 отНЕВДВКПОВ.
‘