5-20-00-352/04.02.2014 г.
чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ
чл.44 от ЗДДФЛ
чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. № ….. относноприлагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
Физическо лице е собственик на недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, който предстои да бъде отдаден под наем.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се отчита доходът, получен от отдаване под наем на недвижим имот, семейна имуществена общност?
2. При получаване на доходи от отдаване под наем на имоти, които са съпружеска имуществена общност и двамата съпрузи ли подлежат на регистрация по ЗДДС?
Предвид, изложената фактическа обстановка, въпроситеи относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съпружеската имуществена общност, съгласно разпоредбите на Семейния кодекс е бездялова – вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити (чл.21, ал.1 от Семейния кодекс), като съпрузите имат равни права върху общото имущество и разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи (чл.24, ал.1 и ал.3 от СК). На това основание, доходът от отдаване под наем на недвижимо имущество, когато то е съпружеска имуществена общност, следва да се раздели поравно между двамата съпрузи, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго.
Предвид гореизложеното и на основание чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ всеки от съпрузите е длъжен да декларира съответната част от придобития доход от наем на недвижимия имот, независимо от обстоятелството кой се възползва от него, в срок до 30.04. на годината, следваща годината на придобиване на дохода (чл.53, ал.1 от с.з.).
Физическите лица определят облагаемите си доходи от наем на движимо или недвижимо имущество по правилата на чл.31 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа – съобразно чл.32 на с.з.
Освен това, в чл.44 от ЗДДФЛ е регламентирано авансово облагане на доходите от наем. Авансовият данък е в размер на 10 на сто, изчислява се по реда на чл.44, ал.1 от ЗДДФЛ. и се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ).
В чл. 67, ал. 2 от закона са посочени случаите, когато не се дължи авансова вноска за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.
Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице.
На основание чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ от 01.01.2013 г., предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци (образец 4001). Данъчната декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка (чл.56, ал.1 от ЗДДФЛ). В случай, че платецът на дохода от наем не е задължен да удържа и внася данъка (напр. ако наемателят е физическо лица), данъчната декларация по чл.55, ал. 1от ЗДДФЛ се подава от лицето придобило дохода от наем т. е от наемодателя (чл. 55, ал.2 от ЗДДФЛ).
По втори въпрос:
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легална дефиниция на понятието „независима икономическа дейност” е дадена в ал.2 на посочената разпоредба, според която такава е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него”.
По смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС отдаването под наем на имот представлява независима икономическа дейност. В зависимост от вида на наемателите ЗДДС предвижда два режима на данъчно третиране:
Съгласно чл.45, ал.4 от ЗДДС отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец е освободена доставка.По силата на чл.96, ал.2 от ЗДДСпосочените доставки не формират оборот за регистрация по ЗДДС.
Извън случаите на чл.45, ал.4 на ЗДДС, доставката на услуга по отдаване под наем на недвижим имот е облагаема доставка.
В случай, че за търговски цели се отдават под наем имоти, придобити в режим на семейна имуществена общност ще е налице извършване на независима икономическа дейност от двамата съпрузи. За целите на ЗДДС данъчно задължени лица по смисъла на закона в този случай ще са и двамата съпрузи.
Приходите от отдаването под наем на недвижимите имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност трябва да се разделят поравно между двамата съпрузи.
Предвид гореизложеното една втора от приходите от наем ще формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДСза всеки от съпрузите.
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДСпри достигане на облагаем оборот от 50 000 , 00 лв. за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, всяко едно от лицата ще подлежи на регистрация по ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘