5-53-00-831/26.09.2013 г.
Чл.10 от ЗКПО
Чл. 26 от ЗКПО
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” ….е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. №…. относноприлагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
,,Б” ЕООД е участвало в публична продан по изпълнително дело за придобиване на три отделни обекта-незастроен поземлен имот, движими вещи и сграда. За всеки от обектите дружеството е внесло по 10 % от обявените начални цени като задатък съгласно изискванията на чл.489 от ГПК. Дружеството е обявено за купувач на два от обектите, но взема решение да не плати остатъка от предложената от него цена за единия обект, като е декларирало това обстоятелство пред ЧСИ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Внесеният задатък за обекта,който дружеството е отказало да придобие формира ли данъчно признат разход по реда на ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Предварителните плащания, извършени във връзка с дейността на търговските дружества имат различни облигационно-правни функции. Най-често срещаното предварително плащане, особено в случаите на сделки с недвижими имоти е плащането ,,задатък”.
Съгласно чл.93 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. В този смисъл, по своята същност, задатъкът представлява парична сума, която еднатастрана дава на другата при сключване на договор. Задатъкът потвърждава сключването на договора, доказателство е за него и гарантира изпълнението му. Задатъкът обезщетява изправната страна за вредите от неизпълнението.
Предвид гореизложеното, включително и в данъчно-правен аспект задатъкът има потвърдителна, гаранционна, а в конкретния случай и обезщетително-наказателна функция.
По принцип разходите, които търговските дружества правят във връзка с дейността си и които са документално обосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПО, се признават за данъчни цели.
Следователно, доколкото платеният и невъзстановен задатък не попада в посочените в чл. 26 от ЗКПО непризнати счетоводни разходи за данъчни цели, същият следва да се счита за разход признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане и с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за текущата или следващи години.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘