Изх. № 53-00-272/30.10.2014 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-272/….2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е сключило договори по смисъла на чл. 242, ал. 6 от Търговския закон (ТЗ) с физически лица, участващи в Надзорния му съвет. Съгласно тези договори, лицата имат право на транспортни разходи, извършени при изпълнение на задълженията им като членове на Надзорния съвет.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Транспортните разходи, извършени от членовете на Надзорния съвет при изпълнение на задълженията им, представляват ли данъчно признат разход за дейността на дружеството съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 отЗКПО?
2. Как следва да бъдат документално обосновани транспортните разходи – посредством счетоводни документи (фактура, фискален бон и т.н.) и/или заповед за командировка?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Разходите за пътуване (транспортни разходи) и престой на физически лица се третират за данъчни цели съобразно нормата на чл. 33 от ЗКПО, доколкото не представляват доходи на физическите лица.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
По силата на чл. 219 от ТЗ органи на акционерното дружество са надзорен съвет и управителен съвет (при двустепенна система). Управителният съвет е орган на управление, а надзорният съвет е контролен орган. На основание чл. 242, ал. 6 от ТЗ отношенията между дружеството и член на надзорния съвет се уреждат с договор. Договорът се сключва от името на дружеството и чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от едноличния собственик.
Следователно, ако разходите за пътуване са извършени от физическо лице, в качеството му на член на надзорния съвет и е сключен договор по чл. 242, ал. 6 от ТЗ, следва да се приеме че е налице изискуемата от чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО правна връзка (трудови или извънтрудови правоотношения) между това физическото лице и данъчно задълженото лице – „Л.Н.Б.“ АД.
По втори въпрос
Разпоредбата на чл. 33 от закона няма пряка обвързаност със съответните норми, регламентиращи командировките (Наредба за командировките в страната и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина). Въпреки това, когато разходите са извършени при условия на трудови правоотношения, за целите на документалната обоснованост следва да се съблюдават реда на командироване и размерите на командировъчните пари, определени от Министерския съвет съгласно чл. 215 от Кодекса на труда (КТ).
С оглед на гореизложеното, ако е: налице изискуемата от чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО правна връзка (трудови или извънтрудови правоотношения) между физическите лица – членове на надзорния съвет и данъчно задълженото лице – акционерно дружество; разходите за пътуване са свързани с дейността на дружеството и са доказани с първични счетоводни документи (с които се определя обект, цел, отчет на пътуването и специфични документи съобразно осъществяваната дейност), разходите ще се третират като признати счетоводни разходи за данъчни цели.
По отношение на счетоводните разходи следва да бъдат съобразени и общите изисквания на ЗКПО: да са документално обосновани; да не са отчетени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона; да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘