прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изх. № 53-00-52/10.05.2014 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-52/…2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е в процес на покупка нанестандартен софтуер от Румъния. Софтуерът е разработен специално за целите на дружеството и няма да бъде продаван. Към момента дружеството е получило фактура за авансово плащане, софтуерът все още не е получен.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Сделката подлежи ли на облаганес данък при източника по реда на чл. 195 във връзка с чл. 12, ал. 5 от ЗКПО и в какъв срок?
2. Приложими ли са разпоредбите на Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) между Република България и правителството на Румъния и по-точно чл. 12 от същата?
3. В случай, че СИДДО с Румъния е приложима, какви документи трябва да бъдат представени и каква е процедурата по изпълнение на спогодбата?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доходите, посочени в ал. 5 на чл. 12 от ЗКПО, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица са от източник в страната и подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 от закона, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната.
Задоходите, свързани с ползване на софтуер е приложима разпоредбата начл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на с.з.
По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО „Авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио – или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване.
Най-общо казано, при предоставяне за използване на продукт на авторско право или на индустриална собственост, начислените на чуждестранното лице доходи, се определят като такива по § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО.
Тъй катов запитването не е конкретизирано какви права върху въпросния софтуер получава българското дружество, становището е базирано на две алтернативни хипотези. Първата от тях касае ситуацията, в която Вие получавате право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, но не получавате правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване. В този случай доходът на чуждестранното лице не попада в обхвата на чл. 12 от ЗКПО и не подлежи на облагане по реда на чл. 195, ал. 1 от закона с данък при източника. Следователно, поради липса на данъчно задължение по законодателството на държавата източник на дохода, разпоредбите на СИДДО не намират приложение, тъй като няма да е налице двойно данъчно облагане.
При другата хипотеза, т.е. ако на българското дружество се предоставят изброените в изречение второ от разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО имуществени елементи на авторското право, то свързаните с това доходи ще представляват авторски и лицензионни възнаграждения. В този случай доходът ще подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО. Тези доходи ще попаднат и в дефиницията за авторски и лицензионни възнаграждения по чл. 12, ал. 3 от СИДДО между България и Румъния в частта „плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение“. СИДДО с Румъния обаче не предвижда облекчение за този вид доход, тъй като съгласно ал. 2 от чл. 12 от СИДДО облагането в България е редуцирано до 15 % върху брутната сума на дохода, което надвишава дължимия по чл. 200, ал. 2 от ЗКПО данък. В този случай дължимият данък при източника ще бъде в размера, предвиден в ЗКПО, а именно 10% върху брутния доход.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар