М-70-00-62/08.10.2012 г.
ЗКПО, чл. 194, ал. 1, т. 1 и ал. 3,т. 3
ЗКПО, чл. 200а, ал. 4, т. 1, буква „а”
ЗКПО, чл. 201
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № М-70-00-62/20.08.2012 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Българско юридическо лице разпределя дивидент в полза на едноличния собственик на капитала му – немско командитно дружество, което е местно лице за данъчни цели на Федерална Република Германия.
Въввръзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли при определяне на качеството на чуждестранното юридическо лице по смисъла на чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО да бъде взето под внимание Приложение № 5 към чл. 200а, ал. 4, т. 1, буква „а” от ЗКПО, т.е. попада ли немското дружество в обхвата на чл. 194, ал. 3, т. 3 или тези разпоредби се отнасят само до чуждестранните юридически лица, посочени в Приложение № 5?
2. В случай, че облекченият режим съгласно чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО е неприложим по отношение на немското командитно дружество и следва да бъде удържан данък при източника, то кой има право да получи удостоверение за удържания в България данък – командитното дружество или физическите лица в качеството си на негови съдружници?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗКПО с данък при източника се облагат дивидентите, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната. Цитираната разпоредба не се прилага, когато дивидентите са разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба –чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО.
За целите на ЗКПО в част първа „Общи положения” са дадени определения на понятията „местни юридически лица” и „чуждестранни юридически лица” сразпоредбите на чл. 3, ал.1 и чл. 4, ал. 1 от ЗКПО, където е посочено, че юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство са местни, а чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни.
Цитираното в запитването Приложение № 5 към чл. 200а, ал. 4, т. 1, буква „а” от ЗКПО се прилага за целите на този член, който регламентира намалената „Данъчна ставка на данъка върху доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения”, и няма отношение към разпоредбите на чл. 194 „Данък, удържан при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове” от с.з.
Чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО не предвижда специфични изисквания за удостоверяване на обстоятелството „местно лице за данъчни цели”. Това означава, че следва да се прилага установената практика, изразяваща се в представянето на документ, издаден от данъчната администрация по местоустановеност на притежателя на дохода, удостоверяващ, че той е местно лице за данъчни цели на съответната държава, като с този документ би следвало да се снабди платецът на дохода от дивидент в качеството му на задълженолице по смисъла начл. 14, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), тъй като същият при липса на основание за освобождаване от данък при източника по чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО би следвало да удържи данъка и да го внесе в държавния бюджет.
По силата на чл. 37, ал. 2 във връзка с чл. 12, във връзка с чл. 5 от ДОПК, органът по приходите има право да изиска от задълженото лице всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство. Т.е. задълженото лице (разпределящото дивиденти дружество) е длъжно да представи при поискване на органа по приходите документ, удостоверяващ основанието за неначисляване на данък при източника по отношение на изплатените дивиденти в полза на чуждестранни юридически лица – местни за данъчни цели на държава – членка на ЕС или на държава – страна по Споразумението за ЕИП. Въпросният документ, издаден от компетентен орган на съответната държава, трябва да бъде валиден към датата, на която дружеството е взело решение за разпределение на дивидент.
По втори въпрос
Издаването на удостоверение за удържан данък върху доходи на чуждестранни юридически лица е регламентирано в чл. 201 от ЗКПО. На основание чл. 201, ал. 4 от ЗКПО по искане на заинтересованото лице (в случая немското командитно дружество) за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от ТД на НАП, където подлежи на внасяне данъка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘