Изх. №53-00-258/20.12.2016 г.
ЗКПО – чл. 12, ал. 5, т. 4
ЗКПО – чл. 195, ал. 1
ДОПК – чл. 142, ал. 1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-258/…2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„Е“ ЕООД е местно юридическо лице, с едноличен собственик на капитала чуждестранно физическо лице. Дейността на дружеството е изработка на софтуер и неговото прилагане и поддръжка. Дружеството е изплатило суми на ECU, Литва по договор, с предмет на договора: консултантски услуги при изработването на програмни продукти, консултации в областта на информационните технологии, като интелектуалната собственост е на клиента.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Може ли да се приложи Спогодбата между Република България и Република Литва за избягване на двойното данъчно облагане и да не бъде удържан данък при източника по чл. 195 от ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от същия закон на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, се облагат с данък при източника, който е окончателен.
Относими към случая са посочените в чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО възнаграждения за технически услуги, които са определени като доходи от източник в България, когато са начислени от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност в страната. Според §1, т. 9 от ДР на ЗКПО „Възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. В ЗКПО, както и в другите данъчни закони не се съдържа дефиниция за „консултантски услуги“, поради което смисълът на това понятие следва да се извлича от общоприетото му значение: консултантски услуги са тези, които се предоставят от лице, което има специални знания и умения в определена област, което дава препоръка, съвети или мнение като специалист, вещо лице, експерт в рамките на професионалната си дейност. За да бъде квалифициран видът на възнаграждението е необходимо да се прецени естеството на извършената услуга, да се анализира сключения договор, уговорените права и задължения, както и действителната воля на страните.
В конкретния случай, тъй като не е приложен договор, на база на описаните в запитването факти, възнаграждението към чуждестранното юридическо лице попада в обхвата на технически услуги по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКПО – „всякакви услуги от консултантско естество“. На основание чл. 195, ал. 1, чл. 201, ал. 1 и чл. 202, ал. 2 от ЗКПО доходът на чуждестранното дружество подлежи на облагане с данък при източника, който следва да бъде удържан, деклариран и внесен от „Е“ ЕООД (платец на дохода) в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода. Данъкът при източника е в размер 10 на сто върху брутния доход.
Същевременно в чл. 13 от ЗКПО е предвидено приоритетно прилагане на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, по който България е страна. Между Република България и Република Литва е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО с Литва) – ратифицирана, обнародвана, ДВ, бр. 13 от 2007 г., в сила от 27.12.2006 г.
Независимо, че в случая доходът, реализиран от оказаните технически услуги, е облагаем в България съгласно ЗКПО, при прилагане на СИДДО с Литва, дружеството от Литва може да се освободи от облагане, тъй като плащанията към него ще попаднат в обхвата на разпоредбата на чл. 22 от Спогодбата „Други доходи“. В текста на чл. 22 от Спогодбата е предвидено, че елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава независимо от техния източник, които не са изрично посочени в предходните членове на тази спогодба, се облагат с данък само в тази държава. Т.е. нормата е приложима за въпросния доход, доколкото техническите услуги не са изрично посочени в други разпоредби на СИДДО с Литва, предвид изчерпателното изброяване на доходите в спогодбата.
Съгласно чл. 135, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) данъчните облекчения, предвидени в СИДДО, могат да се ползват само след удостоверяване на основанието за това. Процедурата е уредена в глава ХVІ, раздел ІІІ, чл. 135 и сл. от ДОПК.В тази връзка литовскотодружество може да се освободи от облагане в България, след като докаже, че спрямо него са изпълнени изискванията за прилагане на СИДДО.
Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО е в зависимост от размера на реализирания доход. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, при положение, че общият размер на доходите на чуждестранното лице с източник от България не надвишава 500 000 лв. годишно, то обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК следва да се удостоверят пред платеца на дохода – в случая „Е“ ЕООД, който съхранява предоставените доказателства.
Ако реализираният доход е над 500 000 лв., основанията за прилагане на СИДДО, съгласно предвиденото в чл. 137 – 139 от ДОПК, ще следва да се докажат пред териториалната дирекция на НАП по регистрация на „Е“ ЕООД в качеството на платец на дохода.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘