Изх. № 53-04-450/17.07. 2014 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-450/… .2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„П.С.Б.” ЕООД и юридическо лице от Кипър са сключили договор за следните услуги:
1. CDN (content delivery network or content distribution network) – система от компютри, съдържащи копия от данни, разположени в различни точки на мрежата за постигане максимална широчина на честотната лента за достъп до данните от клиенти в цялата мрежа. Клиентът получава достъп до копие на данните, в близост до него, обратното на това да имат всички достъп до сървъра, за да се избегне претрупване близодо този сървър.
2. Quava (GeoLocation Services) – геолокацията се извършва, като се комбинират с георгафско местоположение с Internet Protocol (IP)адрес. Данни IP адрес геолокация могат да включват информация като страна, регион, град, пощенски код, географска ширина, дължина и часова зона.
3. хостинг.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Посочените услуги подлежат ли на облаганес данък при източника, който трябва да се начислява и плаща от „П.С.Б.” ЕООД?
2. Какъв е размерът на данъка, ако има такъв?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доходите, посочени в ал. 5 на чл. 12 от ЗКПО, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица са от източник в страната и подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 от закона, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната.
Задоходите, свързани с ползване на софтуер е приложима разпоредбата начл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на с.з.
По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО „Авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио – или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване.
Най-общо казано, при предоставяне за използване на продукт на авторско право или на индустриална собственост, начислените на чуждестранното лице доходи, се определят като такива по § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО.
Тъй катов запитването не е конкретизирано какви права върху въпросния софтуер получава българското дружество, становището е базирано на две алтернативни хипотези. Първата от тях касае ситуацията, в която Вие получавате право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, но не получавате правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване. В този случай доходът на чуждестранното лице не попада в обхвата на чл. 12 от ЗКПО и не подлежи на облагане по реда на чл. 195, ал. 1 от закона с данък при източника.
При другата хипотеза, т.е. ако на българското дружество се предоставят изброените в изречение второ от разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО имуществени елементи на авторското право, то свързаните с това доходи ще представляват авторски и лицензионни възнаграждения. В този случай доходът ще подлежи на облаганес данък при източника по реда на чл. 195 във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО. Дължимият данък при източника е в размера, предвиден в чл. 200, ал. 2 от ЗКПО, а именно 10% върху брутния доход или 5% съгласно чл. 200а, ал. 1 от същия закон, ако едновременно са изпълнени изискуемите условия, съдържащи се в ал. 1 на посочената норма.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘