М-20-00-101/26.07.2013 г.
чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО
§ 1, т. 8 и 9 от ДР на ЗКПО
чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № М-20-00-101/18.06.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„Е” АД е сключило договор с швейцарско дружество за доставка на оборудване за производствената си дейност. Договорът съдържа клауза, съгласно която дължимата сума включва освен изработката и доставката на оборудването, и разходи за специалист – инженер, изпратен в българското дружество по техническа поддръжка при въвеждане и експлоатация. Според договора „техническата поддръжка” включва: 1. оглед на мястото и проектиране на зоната за разполагане на оборудването; 2. посещение за надзор на строителните и подготвителни работи; 3. помощ, съдействие при монтажа; 4. изпитание при клиента преди пускане в експлоатация; 5. обучение на операторите при клиента; 6. самолетни билети и летищни такси за идване и връщане на един инженер; 7. разходи за издръжката му /храна и хотел/, както и билети за наземен транспорт.
В договора е определена общо дължимата сума за изпълнението му. Не се упоменава каква част от дължимата сума е за техническата поддръжка нито общо, нито по отделни дейности по точки от 1 до 7.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. За кои от изброените дейности се дължи данък при източника?
2. Как да се определи сумата, върху която се дължи данък при източника?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
С окончателен данък при източника се облагат начислените в полза на чуждестранниюридически лица доходи, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 4, 5 и 8 от ЗКПО. За целите на данъчното облагане определящо е квалифицирането на дохода предвид договореното и естеството на извършената услуга. Независимо, че възнаграждението за част от изброените в запитването елементи на „техническата поддръжка” (обучение на операторите при клиента, разходи за пътуване и престой на чуждестранния специалист) не са сред изрично посочените в чл. 12 от ЗКПО доходи, подлежащи на облагане с данък при източника, необходимо е всеки един елемент да се анализира с цел да се установи липсата или наличието на характеристики на авторски или лицензионни възнаграждения по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО и/или възнагражденияза технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. В подобни случаи тълкуването на съответния договор следва да бъде подчинено на принципа за предимство на съдържанието пред формата и да се търси действителната обща воля на страните (чл. 20 от Закона за задълженията и договорите).
Сумите, начислени в полза на чуждестранното дружество за извършен монтаж и инсталация на материални активи и за консултантски услуги (предоставянето на съвет, препоръка) попадат в обхвата на понятието „възнаграждения за технически услуги”, дефинирано с § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО.Съгласно чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО доходите от възнаграждения за технически услуги на чуждестранни юридически лица, когато тези доходи не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника.
По втори въпрос
В случай, че е договорено общо плащане за предоставените от швейцарското дружество услуги по техническа поддръжка, то дружеството – платец трябва да може да отграничи тази част, съставляваща възнаграждения за технически услуги по см. на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО -доход, който подлежи на облагане.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния-процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘