Изх. № 53-02-95/27.08.2013 г.
чл. 75, ал. З от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ., е постъпило писмено запитване, прието с вх. № 53-02-95 от
05.07.2013 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването не е изложена следната фактическа обстановка. Зададени са следните въпроси:
1.В какъв срок данъчно задълженото лице следва да уведоми органа по приходите при откриване на счетоводна грешка, свързана с минали години?
2.В каква конкретна форма следва да бъде извършено уведомяването?
По така зададените въпроси и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
От 01.01.2013 г. разпоредбата на чл. 75, ал. З от ЗКПО е променена като според действащата й редакция при откриване на грешка, свързана с минали години, данъчно задълженото лице следва да уведоми органа по приходите, който е задължен в 30-дневен срок да предприеме действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период (периода, през който е допусната грешката).
Видно от разпоредбата на чл. 75, ал. З от ЗКПО, законодателят не е поставил срок, в който следва да се извърши уведомяването. Също така не е налице и ограничение по отношение на броя на уведомяванията, които могат да бъдат извършени в рамките на годината.
Като се има предвид, че чл. 75, ал. З от ЗКПО в никакъв случай не цели санкциониране на данъчно задължените лица, а напротив, предоставя им възможност своевременно да коригират допусната грешка, която в противен случай би била отстранена единствено чрез механизмите на последващия данъчен контрол, изразявам становище, че уведомяването трябва да се извърши непосредствено след откриване на грешката като уведомление може да се подава толкова пъти в рамките на годината, колкото е броят на откритите грешки, свързани с минали години.
По втори въпрос
Законът не установява особена писмена форма, в която следва да се извърши уведомяването от което следва, че е достатъчно органът по приходите да бъде уведомен писмено.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘