Изх. № 20-00-405/26.11. 2014 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-405/….2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение дейността на „С.” ЕООД, ЕИК ….. .
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„С.“ ЕООД е българско дружество, част от международна група от дружества, чиято основна дейност е търговия на дребно и едро с облекла. Групата оперира в Словения, Сърбия, Хърватска, Босна и Херциговина, чрез свои дъщерни дружества. По силата на договор за услуги българското дружество („Дружество“) получава вътрешно групови услуги от Словенското дружество („Доставчик на услуги“), като и двете дружества са 100% собственост за период повече от 2 години на компания майка дружество, регистрирано в Кипър. Услугите – предмет на договора са: логистични, управленски, консултантски и административни услуги – конкретно оперативно управление на продажбите, консултации по организиране на сигурност на плащанията, управление на веригата от доставки, консултации по административни, счетоводни, правни и въпроси, свързани с информационни технологии, финансово планиране, стратегическо планиране, човешки ресурси, предаване на ноу-хау с инструкции по визуален мърчандайзинг и обучение, ежедневна комуникация по административни въпроси.
Според договора услугите се предоставят с 5% надбавка върху извършените разходи. За 2014 г. е договорено доставчикът да фактурира авансово за извършените услуги месечно сума в размер на 2% от месечните приходи на българското дружество. В края на годината след преглед на извършените разходи ще бъде установена сумата на действителните разходи за сметка на получателя на услуги по отношение на реалните приходи, увеличена с надбавка.
Като допълнение към запитването е приложено копие на договор /превод от английски/, без дати и подписи на страните, с цел поясняване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да бъде начислен и удържан данък при източника по чл. 195от ЗКПО върху плащанията за описаните услуги и с каква данъчна ставка?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5, т. 1 до т. 6 от ЗКПО, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лицаподлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Възнагражденията за управление или контрол на българско юридическо лице са доход от източник в страната (чл. 12, ал. 5, т. 6 от ЗКПО), който подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО.
Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО „Възнаграждения за технически услуги” са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Законът дефинира и понятието „Франчайз” § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби – съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се ползват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги. Този вид доход е посочен в чл. 12, ал. 5, т. 5 от ЗКПО и също е обект на облагане с данък при източника.
Описаните в запитването услуги, предмет на договора, поети в задължение от чуждестранното юридическо лице доставчик: да управлява и контролира, да консултира дружеството, да предава ноу-хау за марката, са с характера на доходи от източник в страната съгласно чл. 12, ал. 5, т. 4, 5 и 6 от ЗКПО. Същите подлежат на облагане с данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, който е окончателен. Дължимият данък при източника е в размера, предвиден в чл. 200, ал. 2 от ЗКПО, а именно 10% върху брутния доход.
В пар. 2.0. „Възнаграждения“ от договора са предвидени месечни плащания, които не са окончателното възнаграждение за годината, по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл.195, ал. 5 от ЗКПО, съгласно която авансовите плащания във връзка с доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък при източника. В този случай данъкът се определя върху брутния размер на изчисленото възнаграждение за цялата година, увеличено със съответната надценка.
На основание чл. 201, ал. 1 и чл. 202, ал. 2 от ЗКПО дружеството е длъжно да декларира и внесе дължимия данък в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.
Терминът „начисляване” не е определен в ЗКПО, поради което за данъчни цели се прилага счетоводния му смисъл. Моментът на начисляване на дохода е моментът, в който следва да се отразят въпросните суми съобразно принципа за текущо начисляване, установен в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘