5_23-22-1567/25.06.2012
чл.40, ал.5от ЗЗО
чл.40, ал.1, т.1, буква „б”от ЗЗО
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №………..г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Г-жа XXXXXXX има сключен трудов договор с „….” АД (в несъстоятелност)от 27.02.1992 г., който е прекратен по инициатива на лицето на 08.04.2010 г. на основание чл.327 от Кодекса на труда (КТ). От 12.07.2009 г. до датата на прекратяване на трудовия договор лицето не се явява на работа без уважителни причини и без разрешение от страна на работодателя (т.нар. самоотлъчка).
През м. април 2012 г. г-жа XXX е отправила искане към „….”АД (в несъстоятелност) чрез дружеството, като бивш работодател, да внесе за своя сметка дължимите здравноосигурителни вноски за периода от 12.07.2009 г. до 08.04.2010 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Следва ли чрез работодателя да се внасят здравноосигурителни вноски за лице по трудово правоотношение за периода, през който безпричинно не се явява на работа, няма разрешен неплатен отпуск ине е се осигурява на друго основание?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В ЗЗО не са предвидени случаи, в които едно лице може да бъде осигурявано през времето, през което не се е явило на работа “поради самоотлъчка“. Има разпоредби в закона, които уреждат случаите на неплатен отпуск.
Съгласно чл.40, ал.1, т.1, буква „б” за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) ; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от КТ поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася;
При така изложената фактическа обстановка, цитираната разпоредба не може да се приложи, тъй като лицето няма разрешен неплатен отпуск за периода 12.07.2009 г. до 08.04.2010 г.
Когато работник не се явява на работа без уважителни причини и без разрешение от страна на работодателяв рамките на установените за него работни дни, работодателят третира неявяването като нарушение на трудовата дисциплина и за този период не се изплаща трудово възнаграждение и не се внасят осигурителни вноски. Дните при самоотлъчка не се зачитат за осигурителен стаж и в този случай осигуряването се прекъсва, без правоотношението да е прекратено.
На основание чл.40, ал.5от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
2.подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.
Видно от изложеното, за времето, през което не се е явявала на работа без уважителни причини и без разрешение от страна на работодателя, г-жа XXXXX дължи здравноосигурителни вноскиза своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО, които следва да внесе лично, а не чрез дружеството, като бивш работодател.’